„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк.
Дали това е причината в България темата за голото тяло на мъжа не само да отсъства, ами да е почти „табуизирана“. Едва ли, защото от друга страна Кенет Кларк изрично казва, че „всяко тяло“…еротизира. А голи женски тела – под път и над път и не единствено под формата на изкуство.
Софийската градска галерия разчупи рамката и представя за пръв път у нас изложба „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“ – една интересна експозиция, която може да бъде видяна до 26 март и която, според организаторите повдига редица въпроси като: Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?
Въпрос за посетител е и защо на изложбата не се препоръчва присъствието на деца под 12 год. възраст – изрично указано с табелка на входа. Всъщност и мъжката, и женската голота отдавна не са тайна за малките, защото вековното световно изкуство я е увековечило и то на съвсем видни обществени места.
водеща снимка: Михаил Лютов (1887 – 1965), Игра на вълните, 1926
