Отдел „Тежки депресии“/Ивелина Добрева

Разказ, заел второ място в предизвикателството #конкурсНоември на „Читателите препоръчват“

За Лора моделирането на сънища беше ежедневие, просто работа. Когато й предложиха да участва в националната програма „Сънища срещу депресията“(ССД) тя не се поколеба, винаги беше искала да помага на хората, а и беше една от най-известните писателки на кратки разкази за любовта (с щастлив край, разбира се – в днешно време злощастният край беше табу – толкова много хора се самоубиваха, че се наложи правителството да вземе мерки).
Наложи се да назначат психолози на всяко работно място. Всеки служител с признаци или склонност към депресия беше подложен на терапия с нанити, освобождаващи хормона на щастието в определена доза. Нанитите, разбира се, даваха достъп и до съзнанието на човека и така започна втора фаза на проекта – моделиране на подсъзнанието чрез сънищата.
В ССД имаше различни отдели – „Детска депресия“, „Лека депресия“ и т.н. Лора беше в отдел „Тежки депресии „.
Вече година беше там и моделираше сънищата на хиляди хора, следеше прогреса им и се чувстваше значима – беше с най-добри резултати сред колегите си.
Всичко беше чудесно – прибираше се след нощните смени при съпруга си Юли, наслаждаваха се един на друг, единственото, което я мъчеше, беше, че не можеше да забременее. Но, не, това никак не я депресираше, знаеше, че има много други надеждни начини освен естествения.
Една нощ началникът й я извика в кабинета си, похвали я за отличните й резултати и й връчи няколко досиета от т.нар. „Неспасяеми случаи“.
– Ти си виртуоз. Докажи на всички, че с достатъчно фантазия, неспасяеми няма.
Лора само кимна и излезе. чувстваше се едновременно поласкана, въодушевена и уплашена. Беше ли достатъчно добра да се справи?!
Седна пред компютъра си и прелисти досиетата. Спря се на едно:
Петър Славов , лекар, на 35 г. Изгубил жена си и сина си в катастрофа преди 8 месеца, той е шофирал. След като се възстановил от физическите си травми се отдалечил от приятелите и семейството си, не след дълго напуснал работа, в момента стои по цял ден у дома си и се самосъжалява, наливайки се с алкохол. В последния месец няколко пъти е сънувал, че се самоубива.
„Ще се заема с него“-помисли си Лора. „Все пак е доктор“.
Влезе в профила му в системата и включи нанитите на режим седатив. Скоро Петър заспа и тя започна да наблюдава. Искаше първо да види в какво състояние беше подсъзнанието му.
Сънят му беше тъмен и напрегнат. Вървеше в мъгла, луташе се и търсеше нещо. Опитваше се да вика, но от устата му не излизаше звук. После се чуха спирачки, сблъсък. Мъглата стана черна, а той плачеше.
Лора се замисли. Оформи тунел, на края на който се виждаше светлина. На фона на светлината сложи женски силует.
Петър се изправи и тръгна натам. Викаше. Лора му върна гласа.
– Лили… Лили…. Лили… Прости ми, Лили!
Лора го остави да излезе от тунела и махна силуета. Петър се озова в болница. Суматоха. Викаха д-р Славов спешно при родилка. Петър се обърка, но тръгна натам. Всички много се радваха да го видят, но той продължаваше да търси Лили.
Изведнъж се озова на гробище. На Лора й беше много трудно да моделира съня му, мъката му беше толкова силна. Върна женския силует, намери гласа на Лили и каза с него:
– Време е да продължиш напред, ние сме добре.
Лора махна силуета, а Петър се срина на земята и започна да ридае, но нивото му на депресия спадна с една единица. Това беше достатъчно,за сега. Изключи съня и остави Петър да спи без повече сънища.
Следваща нощ сънят на Петър пак беше напрегнат и в търсене. Лора го заведе в парк и го срещна с жена с неопределено лице. Лора започна да говори с него. Оказа се, че Петър е внимателен, мил, изключително интелигентен мъж. Толкова се увлече в разговори с него, че сънят продължи цели 2 часа.
–-
Всяка следваща нощ Лора влизаше в сънищата му  чрез женския силует и разговаряше с него, водеше го на любимите си места. Показателите му постепенно започнаха да се нормализират.
В един момент Лора се хвана в това, че няма търпение да отиде на работа, за да прекара един час с Петър.
По-обезпокояващото обаче беше, че моделирайки неговите сънища, подсъзнанието й някак започна да моделира и нейните собствени. Често го сънуваше в изключително неприлични ситуации (особено за омъжена жена, която се опитва да има дете със съпруга си).
Два месеца след началото на моделирането на сънищата на Петър, началникът на Лора я викна в кабинета си.
– Не знам какво правиш и как го правиш, но показателите на Петър Славов са повече от добри. Местим го в отдел „Леки депресии“ , а ти ще станеш Обучаващ съвсем скоро. Ще вземем записите от моделирането сънищата на Славов , за да ги използваме като пример.
Лора преглътна тежко. Ще вземат записите? Ще видят, че е влюбена в него?!
Благодари сковано и отиде на бюрото си. Петър вече я чакаше в съня си. Беше на плаж. Лора влезе в съня, а сълзи се стичаха по лицето й.
– Лора- обърна се към нея Петър. – Обичам те… ето казах го.
Сърцето й се сви. Хвана го за ръка, после нежно го целуна.
– И аз те обичам, но не мога да идвам повече.
Петър се изпъна като струна.
– Покажи ми поне лицето си- замоли той.
Лора се поколеба, но сложи собственото си лице на силуета, след което го премахна от съня.Чу Петър да казва :“Ще те намеря!“ и изключи съня. След това намери всички записи и ги изтри от базата данни, остави само първия. Ако някой разбереше за това щеше да изгуби не само работата, но и съпруга си.
Лора изтри сълзите от бузите си и отвори следващото досие.
–-
Лора и Юли решиха да използват услугите на доктор след неуспешните опити за бебе. Записаха час в една от най-добрите репродуктивни клиники в София.
Пристигнаха и ги насочила към кабинета на доктора. Сестрата беше повече от ентусиазирана.
– Имате такъв късмет! Идвате в точно в момента, в който се върна на работа един от най-добрите ни специалисти!
Тя избърза пред тях, почука на вратата на кабинета и бързо отвори.
От там излезе…
– Това е доктор Славов- изчурулика сестрата.
– Лора- прошепна Петър.