Така се родих / Каролина Сивова

Първият път дори не беше любопитство. Не знам и аз какво беше. Само знам, че като ми мина през ума, усетих как пулсът ми се ускорява, ушите ми взеха да шумят, ръцете ми затрепериха, а слабините ми запулсираха ритмично. Помислих, че съм се напишкала, обаче не бях. Взирах се в нея, измервах всичките ѝ пропорции все едно винаги го бях правила. Щом се върнах на себе си, хукнах към къщи.

Взех душ и само от допира на топлата вода в кожата ми цялата се изпълвах с онази единствена по рода си вибрация. Картинката не излизаше от ума ми. Смесица от възбуда, страх и срам, отвращение всички тия чувства сякаш се напомпваха взаимно едно друго и ме изпълваха до пръсване. Имах чувството, че летя в безтегловност, че тялото ми се носи като балон над земята. Затворих очи и се свлякох на пода. Бях ужасно уморена. Всичко в мен тежеше като олово. Останах така още няколко минути и след това както съм по хавлия, съм спала дванадесет часа. Черен, дълбок, безпаметен сън, почти като смърт.

Когато се събудих на следващия ден, все едно имах махмурлук. Главата ме болеше и ми се повръщаше. Първоначално умът ми отказваше да се връща към мислите за предишната вечер. Нима ТОВА бях аз? Тази жена…как…

Третирах спомена като сън, като временно умопомрачение или не знам и аз какво точно. Но неканената мисъл започна да се връща отново и отново в следващите дни като картинки, които притичват в зрителното ми поле. Първо я прогонвах, особено щом усетех, че пак започвам да се възбуждам. Намирах си работа, обаждах се на майка ми, за да ме ядоса и да ми отвлече вниманието, тичах край реката със силна музика в ушите. С времето обаче се загнезди все по-дълбоко в мозъка ми и ме доведе до тотално безсилие. Вътрешно се разкъсвах на парчета, но в един момент разбрах, че нямам избор. Няма как, трябваше да я приема. Беше толкова ужасно плашещо и толкова изкушаващо едновременно. Започнах да правя план.

***

Събота вечер беше моята вечер. Стоях пред огледалото и се взирах в сивото си око, а след това и в кафявото. Никога не избрах кое харесвам повече. Сивото носеше една неопределена отнесеност, сякаш винаги му се спеше или беше в лека хипноза. Кафявото имаше някаква дълбока проницателност, чак ме плашеше на моменти. Все едно ме осъждаше някак, виждаше неща, които не знаех с разсъдъка си. Косата ми беше заела обичайната си небрежна рошава форма. Обичах да я нося къса, но не твърде къса, за да мога да усещам как се движи между пръстите ми. Облякох бяла памучна риза, под която едва се загатваха малките ми стегнати гърди, скини дънки и сив блейзър. Скочих в белите кецове и излетях навън. Усещаше се, че идва края на лятото. Въздухът беше хладен и се вмъкваше в ноздрите ми, охлаждаше ме отвътре навън и се чувствах много хубава. Погледите на хората, с които се разминавах го потвърждаваха. Бях атрактивна и семпла едновременно. Знаех в сърцето си, че никой не може да остане безразличен към излъчването ми.

***

Барът беше достатъчно ъндърграунд, за да не е претъпкан до пръсване и все пак беше събота вечер. Намерих си място на бара, поръчах вода с лед и лимон в малка чаша и се настаних. Усетих я още преди да я видя. Не беше аромат, не беше шум. Беше едно мигновено потрепване някъде в тила ми. Диагонално от мен, смучеше някакъв противен на вид цветен коктейл. Бретонът ѝ, отсечен като с брадва, покриваше веждите ѝ до рамката на очилата, а раменете отчаяно се опитваха да достигнат и да се сгушат в косата, отрязана на черта два пръста под ушите. Изглеждаше като нърд, който копнее да избяга вкъщи при плакатите си с азиатски полуголи момчета. В тотален контраст с главата, тялото ѝ беше мръснишко, едва покрито от някакви дантели и материи, чието име не знам. Добре, казах си и издишах бавно.

****

Затворих вратата зад гърба си. Тя се оглеждаше, но знаех, че това е поза. Искаше да мисля, че е спокойна, но аз усещах притеснението ѝ с всяка клетка на тялото си. Влезе до тоалетната, а аз спуснах завесите и запалих червеникавото лед осветление в спалнята. Моето собствено напрежение и нетърпение нарастваше с всяка секунда. Чух водата от казанчето и леко се стегнах. Беше свалила очилата. Гримът ѝ леко се беше размазал. Погалих я по косата и я целунах по челото. Усните ми потрепнаха от леко статично електричество при допира с кожата ѝ. Въведох я в спалнята докато не спирахме да се целуваме. Нейните ръце изследваха тялото ми, моите я стискаха умерено силно, колкото да стимулирам възбудата ѝ. Беше много възбудена. Притискаше се към мен и търсеше бедрата ми, в които да се отърка, а аз умело се измъквах всеки път. Усмихвах се докато се целувахме и усещах, че това я обърква, но и ѝ харесва. Обърнах я с гръб към себе си и я бутнах към леглото. Странните парцали по нея имаха някакъв цип, който дръпнах и гърбът ѝ се оголи пред очите ми. Облизах я от основата на дупето до врата, тя мъркаше и се извиваше както го е виждала в порното. Задникът ѝ стърчеше нагоре. Натиснах го с ръка силно и тя издаде тих звук като от изненада. С другата си ръка извадих сатенената панделка изпод матрака и с бързо движение я увих около шията ѝ. Стегнах бързо оръжието около китката си няколко пъти. Усещах как паниката караше отверстията ѝ да се стягат и отпускат хаотично, опитваше се да се измъкне, да вика, да вдиша.  Звуците не успяваха да се изтръгнат от нещастното ѝ гърло. Стягах примката още и още, докато другата ми ръката се давеше във влага. Прешлените на врата ѝ изпукаха и тялото ѝ изведнъж се отпусна. Клетките ми избухнаха в най-интензивния взрив, който някога бях изпитвала. Все едно се разпаднах на молекули, които едновременно се привличаха и отблъскваха една от друга. Пред очите ми прибяга отново онази първа картинка. Тялото на непознатата, която видях убита в малката уличка, кръвта засъхнала по сивия асфалт, косата ѝ – залепнала по лицето като паяжина, пропорциите…тези странни пропорции, които отличават мъртвото от живото тяло, невидими за обикновеното око, първата ми възбуда. Треперех неистово, бях мокра и чувствах само как светът потъва в мрак и аз съм част от него. Аз съм една едничка звезда в този чернолилав космос от тишина и самота, единствена планета в една безмълвна топла безкрайност.

***

Така се родих. Така се роди чудовището, което бях. А с него и спътниците ми – параноята и онази смазваща празнота, която дъвче и чопли по вътрешността ми и не ме оставя за миг оттогава насам.