Без обич
Тоня Агапия
По ръба на устните ми
как горчиш и студена лягаш
помежду ни!
Къде са ти милувките
Любов?!
“ Обичам те“ – задъхано, среднощно!
Къде е сладостта,
защо горчиш?!
Ще тръгна боса,
няма да ме спираш!
Под краката ми
трънлива самота…
Не искам , не
!Не ме целувай
никога
Без Обич!
***
Гергана Гугунска
зад четири сиви стени
е скрита душата на цвете
вън зад прозореца спи
почерняла от есен череша
чуй на щурчетата тъжната песен
всъщност само вятърът стене
в пепел лицето си скрих
със залеза пиша: „Аз съм зло поведение“
Смътен образ неясен
Адриана Ризова
Вали навън.
Мрачно е.
Тънка като тюл,
с аромат на скрин,
разстила се мъгла,
но не само листата прегръща,
в обятията й е моята душа.
Липсваш ми…
Цялото ми същество е като изрязано с макетно ножче.
Не принадлежи.
Никъде, на нищо и на никого.
Моля се да се смилиш.
Върни се!
Този образ – къс от нечия тетрадка
или албум от стари снимки,
нащърбено орязан и с олющен гланц –
вземи отново.
Придай му цвят.
Залепи го
в своя албум от откъслечни спомени.
Нека там принадлежи поне.
Затвори го, прилежно прибери го,
а след това отново забрави.
Лабиринт
Адриана Ризова
Притисни с пръсти моите очи
и напред води –
през изгарящите слънчеви лъчи,
през задушливите мъгли,
ароматни падини и мрачни дълбини.
А аз безрезервно ще ти вярвам,
ще се опитам да те следвам.
Като равна.
Но знам,
ще мине малко време
и за теб ще стане бреме.
Ще се умориш.
През най-гъстите трънаци ще ме преведеш.
В най-дълбоки бездни ще ме тласнеш.
Знам,
поне десетилетие ще мине,
кукувича прежда душата ще обвие.
Да крача с теб през дюни прашни
и да ти вярвам –
Стига!
Себе си сама ще спася.
Ще поискам с одрани
и кървави длани
да отскубна твоите пръсти,
да се отърся от калните пръски.
Ще поискам да вървя сама.
Ще се отклоня далеч
с отворени очи.
Ще видя синьото небе
и ще открия там своето сърце.
Вплитане
Ивелина Добрева
Вдъхвам те:
ухаеш ми на нощ,
на жарък юли,
на топъл вятър,
на звезди…
А очите ти са пролет,
напомнят ми разлистени гори.
Коса от пламък,
вплетени са струйки дим.
И те искам
(като че за първи път)
И се притискам,
(стон до стон и плът до плът)
А ти ме галиш
(сякаш ме щадиш)
И бавно палиш
незагасващото „Още“.
Вплиташ пръсти
в разпилените ми, абаносови коси.
И тихо шепнеш:
Ухаеш ми на сбъднати мечти.
***
Крис
Оставих недопушена цигара,
кафе изстинало,
и купища мечти.
Прегледах старите си рани,
въздишките дори.
И втурнах се към теб,
начало, свят и блян,
предложих ти любов,
без нищо, даже и без срам.
Ръцете ти,
безмилостно ме галеха,
очите ти,
ме пиеха на екс,
гласът ти ме сковаваше,
и тръпнех дни наред.
А после,
не живеех,
не дишах,
линях,
след всяка секунда без теб,
копнях те, копнях.
Едно ми каза
не е сбогом,
човек е писан на човека,
ако е страст ще си отиде,
ако е нещо друго ще ни събере.
Любов, и смисъл, теб,
и мен безгрижна,
а веригите от теб,
ще нося вечно.
Обичай ме !
Пази себе си от мен
Последни коментари