лолита

6 шедьовъра, които критиците наричали посредствени

 

Лолита“-  Владимир Набоков

Дори най-прогресивните издателства отказали да издадат историята за отношенията на невръстна девойка и много по-възрастен мъж. Произведението било наречено порнография. След като книгата видяла бял свят, тя скандализирала обществото и критиката. Влиятелният вестник The New York Times го заклеймява, използвайки най-ужасни епитети. В някои страни романът е забранен за продажба. Но както е известно, всеки скандал само предизвиква интереса на публиката. Читателите отнасяли произведението на Набоков от книжарниците като топъл хляб. И никой не обръщал внимание на мнението на критиците.

„Дванадесетте стола“- Илф и Петров

Книгата се радвала на интереса на читателите, но критиците я подминавали безмълвно. На 17 юни 1929 година в „Литературная газета“ се появява първата рецензия за романа на Илф и Петров „Дванадесетте стола“ под заглавието „Книга, за която не пишат“. Рецензията е на Анатолий Тарасенков и напълно положителна.

„Моби Дик“ – Херман Мелвил

Първоначално „Моби Дик“ бил пуснат в тираж около 4 хиляди екземпляра и съпътстван от доста лоши рецензии от критиката. Едва много години след смъртта на писателя читатели и критика изведнъж се сетили за романа и го оценили по подобаващ начин.

„Параграф 22“ – Джоузеф Хелър

Критиците го нарекли бездарна безвкусица, пошлост, халюцинации на умопобъркан. Авторът е обвиняван в абсолютно неумение да пише и, че е пристрастен към порнографията. Но не след дълго, по някакви необясними причини, романът започват да го оценяват по друг начин. Заглавието му става нарицателно.

„Властелинът на пръстените“ -Джон Р. Р. Толкин

Вярвате или не издателите не искали да отпечатат трилогията. Намирали я за безинтересна. Когато все пак книгата излиза на бял свят, с нея се захващат критиците. Те нарекли творбата на Толкин безсмислен нарцисизъм, символизиращ упадъка на литературата. Историята за хобити и елфи според тях била някаква скучна безсмислица. Нямало нито един сериозен критик, който да не е направил романа на пух и прах.

„Врява и безумство“, Уилям Фокнър

 

Когато излиза, нито критиците, нито читателите го харесват. Определят ог като някаква мрачна графомания, която е невъзможно да се чете. Любопитно е, че това отношение към творбата му съвсем не тревожи Фокнър. От самото начало той е бил убеден, че е създал изключително произведение. Още когато е предавал ръкописа за печат, той заявил на издателя, че  това е гениален роман и е най-доброто от всичко, което е написал. Фокнър е засипан с подигравки, но, както се оказва по-късно, напразно. През 1931 г. той пуска романа „Светилището“, написан главно за пари. Самият писател нееднократно е казвал, че е създал това произведение за невзискателната публика, за да оправи финансовото си положение. Романът обаче има огромен успех. И покрай него идва звездният час на „Врява и безумство“, а хората разбират, че това наистина е неповторима творба.