6 шедьовъра, които критиците наричали посредствени

Лолита“-  Владимир Набоков

Дори най-прогресивните издателства отказали да издадат историята за отношенията на невръстна девойка и много по-възрастен мъж. Произведението било наречено посредствена порнография. След като книгата видяла бял свят, тя скандализирала обществото и критиката. Влиятелният вестник The New York Times го заклеймява, използвайки най-ужасни епитети. В някои страни романът е забранен за продажба. Но както е известно, всеки скандал само предизвиква интереса на публиката. Читателите отнасяли произведението на Набоков от книжарниците като топъл хляб. И никой не обръщал внимание на мнението на критиците.

лолита

„Дванадесетте стола“- Илф и Петров

Книгата се радвала на интереса на читателите, но критиците я подминавали безмълвно, както се случва с творбите с недостойно ниско качество. На 17 юни 1929 година в „Литературная газета“ се появява първата рецензия за романа на Илф и Петров „Дванадесетте стола“ под заглавието „Книга, за която не пишат“. Рецензията е на Анатолий Тарасенков и напълно положителна.

„Моби Дик“ – Херман Мелвил

Първоначално „Моби Дик“ бил пуснат в тираж около 4 хиляди екземпляра и съпътстван от доста лоши рецензии от критиката. Едва много години след смъртта на писателя читатели и критика изведнъж се сетили за романа и го оценили по подобаващ начин.

„Параграф 22“ – Джоузеф Хелър

Критиците го нарекли бездарна безвкусица, пошлост, халюцинации на умопобъркан. Авторът е обвиняван в абсолютно неумение да пише и, че е пристрастен към порнографията. Но не след дълго, по някакви необясними причини, започват да го оценяват по друг начин. Заглавието му става нарицателно.

„Властелинът на пръстените“ -Джон Р. Р. Толкин

Вярвате или не, издателите не искали да отпечатат трилогията. Намирали я за безинтересна. Когато все пак книгата излиза на бял свят, с нея се захващат критиците. Те нарекли творбата на Толкин безсмислен нарцисизъм, символизиращ упадъка на литературата. Историята за хобити и елфи, според тях, е някаква скучна безсмислица. Нямало нито един сериозен критик, който да не е направил романа на пух и прах. Днес е едно от най-четените произведения.

„Врява и безумство“, Уилям Фокнър

Когато излиза от печат, нито критиците, нито читателите го харесват. Определят го като някаква мрачна графомания, която е невъзможно да се чете. Любопитно е, че това отношение към творбата му съвсем не тревожи Фокнър. От самото начало той е бил убеден, че е създал изключително произведение. Още когато е предавал ръкописа за печат, той заявил на издателя, че това е гениален роман и е най-доброто от всичко, което някога е написал. Фокнър е засипан с подигравки, но както се оказва по-късно – напразно. През 1931 г. той пуска романа „Светилището“, написан главно с комерсиална цел. Самият писател нееднократно е казвал, че е създал това произведение за невзискателната публика, за да оправи финансовото си положение. Романът обаче има огромен успех. И покрай него идва звездният час и на „Врява и безумство“, а хората разбират, че това наистина е неповторима творба.