Откъде Ела знае
Ръцете на Ела знаят, че днес е жива.
Слънчеви лъчи обливат пианото и,
и тя прекарва утрото да примамва мелодии
извън стомаха му. Опитомила е вятъра
и пуснала вътре през мрежата на вратата, храни го
с изсъхналите цветчета на рододендрона.
Мисли си колко огледала има в къщите
в квартала. После пресича улицата
пред жълтата врата на съседа, наднича
през процепа за пощата на вратата. Тъмно е там вътре
и вижда само купчина
сини чинии на масата. Къде
са тайните чекмеджета пълни с цигари
и дневници? Къде са кутиите с клещи
и чукове, с винтове да огъват
раменцата си. А иглите и лепилото?
Когато паяк литва към тавана,
следобедът застива. Ела дълго
се взира. После премигва,
и листата пак зацвърчават.
***
Ела и нощта
Искрица безсъние
се хвана в Ела – като червена птица
зашеметена да се озове в кухнята
влетяла през отворен прозорец,
очаквала свежия въздух на млада гора,
но открила вместо това особен страх
за яркия ден навън.
Ела сияе в чаршафите,
топло завита
като вилица в изискан ресторант.
Нощта се изправя, висок
гост за вечеря, зелената му коса
се вее, зъбите му проблясват
в тъмната уста.
Всичко що пълзи в квартала
насочва блеснал поглед към Ела. Тя е
бръмбарче, летяло и заседнало
в стара мрежа, забравена от паяк,
лепкава, но не неприятно. Бавно,
тя се стапя на езика на луната,
хлапе, бонбонче, теменужно и тръпчиво.
***
Планът на Ела
Ще протегне ръка през прозореца
в юнския ден, ще грабне пухкава шепа въздух,
ще го стиска цяла нощ под чаршафите
От сън за полет ще изникне,
ширнала се като двор с детелини, и ще се спусне,
квартала топло ще завие. После ще трепка
като клен на вятъра. Може да усетиш полъх
на сладък боров въздух – от косата и – но няма
да ти позволи да я погледнеш. Ще се стрелне
покрай теб,
бърза като мишка в хола. Привечер,
ще погълне шепа бриз, и ще го издиша
нагоре на облачета, в пламналия розов запад.
Превод: Христина Керанова
Последни коментари