Шопен и Шоколад

…или терапия след срещи със съдбата

Понякога, в най-обикновен делничен ден, както си върви по пътя или пък пие вино с приятели, човек среща Съдбата си.

Разбира се, човекът може хич и да не я познае, било защото е улисан в сладки приказки, било защото Съдбата е в непозната, макар и смътно напомняща на нещо форма.

По някое време обаче все пак му светва и тогава…
Ако е смел по сърце, Човекът прегръща Съдбата си – повежда армия, застава на барикадата и намира славата, щастието или смъртта си.
Ако обаче Човекът си пада малко конформист, или просто не му достига храброст, или пък си рече че не му е било писано, той казва на Съдбата: ,,Довиждане, приятно ми беше, че се запознахме! „ и отива да пече курабийки, да си купи нова чанта и да чете романи, в които хората срещат Съдбата си.

И само понякога, когато страда от безсъние, навън вали дъжд, слуша Шопен или злоупотребява с черен шоколад, Човекът се пита, къде ли е тая пуста Съдба и дали е нечия.