Обикновено клишето „чудесата са навсякъде около нас“ и „чудото е в обикновените неща“ някак си бива похлупено от технологичността на делника и когато се окажем на някое място, потънало в цветя и зеленине, където времето сякаш е спряло, а историята и духът надничат от всякъде, едновременно се стряскаме и умиротворяваме. Защото се досещаме, че това, което наричаме „клише“ всъщност е смисъл, и истина, и живот.
Дивотинският манастир се намира само 25 км. от шумната и забързана София, сгушен в Люлин планина до село Дивотино. Още в момента, в който излезеш на селския път, неравен, прашен, но много зелен, разбираш, че някак си дори джи пи ес не ти трябва, нито гугъл мапс. Нелепо стоят. Там те води духът. А стресът го удря на бягство.
Легендата
Звучи като истинско чудо и историята на манастира също е свързана с чудо. Легендата разказва, че някога в съня на християнско семейство, живяло в Дивотино се явила света Троица. Хванала ги за ръка и ги завела до едно място край селото. Том им се явил сам Господ, който им казал, че в краката им има заровено скъпоценно имане. Да дойдат на сутринта и да го изровят, да го натоварят в дисагите на магарето и да пуснат животинката сама да върви. Където спре за пръв път, да издигнат света обител. Така и направили – върнали се мъжът и жената на сутринта, копали и изкопали глинена делва, пълна с жълтици. Натоварили я на магарето и тръгнали. Не след дълго, на сенчеста поляна между две поточета, животното легнало на земята. Бутали го, подканяли го, но то не помръдвало. Сенчесто им се струвало мястото на хората, неподходящо за манастир, но нямало как – изпълнили Божията воля. И така в 1046 г., когато се навършвали сто години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало съграждането на Дивотинския манастир. Нарекли го „Света Троица“, което име носи и сега.
И днес местността, в която била намерена делвата се нарича Имането, а самата делва се съхранява в Пернишкия исторически музей. В Дивотинския манастир и до днес се пазят две икони-светини. Едната е с дупка от куршум, турски куршум, който бил предназначен за Левски, но улучил иконата. Апостола бил приютен от монасите на обителта, които му дали убежище. Турците обаче научили, обградили манастира и започнали да стрелят. Куршум обаче се ударил в иконата, рикошизаптието, което го изстреляло. останалите приели това за знак и избягали. Другата чудотворна икона е на Света Троица.
Ако сте в София, до София, далече от София – отидете до Дивотинския манастир, ще откриете себе си.
