Истинската цел на книгите е да впримчват ума по време на неговото собствено мислене.
Всъщност, изказвайки тази мисъл, Кристофър Морли е бил научно близо до едно от основните предимства на четенето. Няма човек, който да отрече ползата от книгите – те са прозорец към света, ключ към познанието врата към душата и, оказва се, магическа пръчка за мозъка.
Освен удоволствието, което ни доставят, начинът, по който развихрят въображението ни,
историите, които четем направо преобръщат мозъка ни
В състояние са да извършат радикални промени в него, които на свой ред оставят отпечатък и върху живота ни. И това е научно доказано.
Учени от университета Емори в Атланта, Джорджиу си поставили за цел да докаже, че романите оказват цначително влияние върху съзнанието на човека.Те направили експеримент, с който идентифицирали биологични промени в мозъците на участващите.
Ръководителят на екипа Грегъри Бърнс и колегите му поканили 21 доброволци, като им поставили задача да четат романа на Робърт Харис „Помпей” в продължение на 19 дни, ежедневно. Книгата е избрана неслучайно, тъй като конструкцията на сюжета е сходна с повечето сюжетни конструкции на романи – главният герой има знание за опасност, окято грози останалите и трябва да намеир начин да ги предупреди, за да бъдат спасени. Междувременно има задължителната любовна история, както и други взаимовръзки между героите.
Невралните пътеки в мозъка се формират така, че докато четете, сякаш реално изживявате случващото се в книгата
Т.е. има напрежение, драматизъм, емоционалност.
Четящите всеки ден трябвало да четат по 30 страници, като четенето трябвало да се случва вечер. На сутринта отивали в лабораторията, където сканирали мозъка им и отбелязвали промените.
В Brain Connectivity учените отбелязали резултатите, а именно –
редовното четене засилва невронните връзки в левия темпорален дял на мозъка
Левият мозъчен темпорален дял е този, който участва в анализа на езика. Засилването на тази зона при участниците в експеримента се наблюдавало в момента на „сканирането“, т.е. в спокойно състояние, след като вечерта се е състояло четенето на романа. Изследователите сравняват това явление с мускулната памет. Както се случва при дълго нетренирани мускули – те помнят и се регенерират.
Също така било отбелязано и засилване на първичната сензомоторна област, която е отговорна усещането на собственото ни тяло. Тя може да бъде активирана не само двигателно, но и посредством въображението.
Изследователите достигнали до мнението, че в случая с четенето на романи е настъпило вглъбяване на читателите в героя и действията му са накарали именно сензомоторната кора да реагира. Читателят е влязъл в ролята на участващ. И този ефект се съхранил до края на четенето. Което доказало, че четенето създава трайни промени в човешкия мозък.
Всъщност по време четенето са задействани онези функции на мозъка, които свързват мисълта с действието.
Продължителното потапяне в художествената реалност произвежда дългосрочно въздействие върху мозъка
Измененията в някои от неговите участъци,
провокирани от четенето на романи, остават с нас дори когато вече сме оставили книгата. Благодарение на пластичността, мозъкът може да се адаптира към текущите задачи, особено ако тези задачи се повтарят много пъти – невронните мрежи се престрояват така, че да действат колкото се може по-ефективно. Но пластичността на мозъка сработва не само при усъвършенстване на професионалните навици – силни впечатления също могат в буквален смисъл да оставят своята следа в мозъка.
Последни коментари