чудо от Марияна Соколова

УИКЕНД-ЧУДО ЗА ОБИЧАНЕ

„живейте будно
с маски долу
бъдете чудни
ако ще и голи
и не е трудно
да се вдишва
в чужда лудост
да се впишеш
с поглед само
да я нарисуваш
щом е с прямост
ще си струва
ако има плам
отсъства драма
ако сме в срам
живеем а ни няма…”

Симеон Аспарухов

Два дни – събота и неделя,
с Еми и после с Йоанна,
в Пловдив и на Рилски манастир,
Черешова задушница и Петдесетница,
пълен ден и още един по-пълен
с приключения, с нови срещи, с обич.

Два дни ли казах?
Два века бяха!
На различни планети в една вселена.

12 ч., събота.
Тръгнахме за Пловдив с Еми. Предлогът и крайната цел беше участието на колега с невероятния му дует KSANA в представянето на стихосбирката на Симеон Аспарухов „Дни за обичане”.
Ах, женска ни работа се получи – пяхме в колата, смяхме се лудо на всякакви щуротии, потрошихме торба с пари за дрънкулки, дрешки, глезотии и накрая опиянени от магията на пролетен Пловдив кацнахме пред галерията за събитието.

Започна представянето… и се случи чудо. Изведнъж всички в малката галерия станахме близки, очите ни се напълниха с обич, лицата ни се отпуснаха, сърцата ни се отвориха. Една естественост ни завладя и потопи в стихове и мелодия. Съвсем физически можех да докосна човешка споделеност.

Със сигурност не бяхме подготвени за такова преживяване и с още по-голяма сигурност то ни изстреля в друга орбита – тази на чистата обич.

Прибрахме се в 2 ч. сутринта в София летящи, разтворени, бликащи от любов.

12 ч., неделя.
Тръгнахме за Рилски манастир с Йоанна. Без никакви предварителни планове и уговорки. Докато пиех кафето сутринта, си наумих посоката, твърдо решена да ида сама, ако никой не ми звънне да предложи компанията си, докато приключа с утринния си ритуал. Е, звънна ми и тръгнахме.

Дори не разбрах как и защо се съгласихме с предложението на Елена (майката на Йоанна, която ни намери по телефона, докато пътувахме) да скокнем и до близкия Руенски манастир. За близък беше близък, но как да се сетим за какво чудовищно катерене ще дойде реч. Ще си спестя словесния колорит на спътничката ми в посока майка й, ужасът й от горски животни в шубраците и моя неистов хилеж на цялата ситуация. Единствената сила, която я накара да се качи до горе беше твърдото й убеждение, че това усилие трябва да бъде заплатено с някакво съвсем истинско чудо.

И чудото ни срещна, усмихнато ни поздрави по пътя, помоли ни да го свалим с колата до близкия град. Любчо Караджов от Бобошево влезе с нас не само в колата, но напълни деня ни, разказа чудно-чудновати истории, показа ни изключително място, подари ни толкова много човещина, вяра, ентусиазъм и … обич – от същата онази човешката.

19 ч., неделя.
Лежа си сред розовите завивки и гледам подредените пред мен стихосбирка с автограф, орехови листа, камъчета, телефон пълен със снимки и…
един уикенд-чудо, пълен с обич!

Мисли нямам.
Само усмивка съм.
Препълнена съм.
Обичам с цялото си сърце, цялата си душа, цялата си същност.
ОБИЧАМ ЖИВОТА!

За любопитните да разберат чудесните подробности:

Симеон Аспарухов и „Дни за обичане“

Повече за Любчо Караджов

Църквата, където ни заведе Любчо