Съдбата на Остап Бендер се решила в захарница

Животът е прекрасен, въпреки недостатъците.

Остап Бендер е от онези литературни герои, които времето не успява да лиши от оригиналност, актуалност и интересност. Създаден е от двама „бащи“ – Иля Илф и Евгени Петров по поръчка на Валентин Катаев. По това време – 1927 г., Илф и Петров са млади репортери, а Катаев – утвърдено име в литературните среди. Той решава да наеме „младоците“ като пера, които ще реализират писателската му идея – т.е. Илф и Петров е трябвало да бъдат просто изпълнители на романа „Дванайсетте стола“.

Те, разбира се, приемат предложението на драго сърце, тъй като това е предизвикателна възможност за тях. Да излязат извън журналистическата рамка и да се докажат сред писателската гилдия. Героите си изграждат като взаимстват черти от обкръжаващите ги личности, често образите са събирателни, без конкретен прототип. С изключение на великия комбинатор – Остап Бендер. Макар повечето читатели да мислят, че неговият образ също е събрал черти на множество хора, той има реален прототип – одеският криминален инспектор Остап Шор. В началото той бил епизодичен образ в романа, но постепенно се развил и приел такива интересни черти,  че от второстепенен се превърнал в главен герой.

Когато Илф и Петров приключили романа „Дванайсетте стола“ и представили ръкописа на Катаев, той видял, че произведението е съвсем различно от това, което си е представял. Затова той решил да махне името си като автор. Романът започва с посвещение:

Посвещава се на Валентин Петрович Катаев

Любопитен детайл е, че творческият тандем Илф-Петров имал разминавания относно развитието на Остап Бендер. Тъй като не могли да разрешат посредством обсъждане спора дали Бендер трябва да живее, или трябва да умре, решили да теглят жребий.дали да оставят Остап жив, или да го убият.  В захарница поставили две листчета, като на едното нарисували череп и кости. Именно него изтеглили и съдбата на Остап Бендер била решена. Замисляйки „Златният телец“ обаче, го реанимирали.

Сбед като „Дванайсетте стола“ и „Златния телец“  добили широка популярност, при Илф и Петров се появил вдъхновителят зад образа на великия комбинатор – Остап Шор и настойчиво поискал да му бъде заплатено за това, че е прототип на главния герой. Двамата автори изпаднали в недоумение, но Остап се разсмял и признал, че се шегува. Той останал при писателите цяла нощ, като им разказал подробно похожденията си. На сутринта Илф и Петров били абсолютно уверени, че ще издадат трета част за приключенията на великия комбинатор. Но книгата така и не била написана, защото Иля Илф се разболял от туберкулоза. Самият Остап Шор доживял до 80-годишна възраст.