На 94 годишна възраст си отиде един от най-емблематичните фигури в световното кино – Сидни Поатие. Първият цветнокож, спечелил Оскар за най-добър актьор, който винаги много внимателно е подбирал своите роли. Редица от най-известните му филми изследват расовото напрежение, социалните промени, предизвикани от движението за граждански права в Америка.
Роден на Бахамите на 20 февруари 1927 г. в бедно семейство, което трудно изкарва прехраната си. На 15 години Поатие заминава при брат си в Маями, но не се чувства добре на това място и продължава към Ню Йорк. Там се пробва за пръв път в актьорската професия, но има сериозни пропуски в образованието, не чете добре, има ужасен акцент. Затова започва работа като мияч в малък ресторант. Възрастен сервитьор вижда у тийнейджъра нещо повече от неграмотно момче и прекарва нощи след работа в четене на вестника с него, за да подобри разбирането, граматиката и пунктуацията му.
Благодарение на неговата помощ Поатие започва работа в American Negro Theatre, където взима уроци по актьорско майсторство, смекчава бахамския си акцент и получава роля на сцената като дубльор на Хари Белафонте. Следват роли на Бродуей и не след дълго успява да привлече вниманието на Холивуд.
Това е кратката история на пътя на едно бедно бахамско момче към успеха.
През 1967 г. Сидни Поатие се появява в три от най-касовите холивудски филма,които го извеждат до върха на кариерата му. „В разгара на нощта“ , „To Sir, With Love“ и разбира се„ Познай кой ще дойде на вечеря“, филм, който разбива табутата за междурасова двойка, в който Поатие играе лекар, изпитващ либералните принципи на бъдещите си свекъри, изиграни от Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн.
През 2009 г. президентът на САЩ Барак Обама връчи на Поятие най-високото гражданско отличие на нацията – президентския медал на свободата , най-високото гражданско отличие на нацията с думите:
„ Сидни Поатие не прави филми, той прави важни етапи… важни етапи на художествено съвършенство, етапи на напредъка на Америка“.
Две години по-късно, през 2011 г, Филмовото дружество на Линкълн Център му присъди най-високата си награда .
„В историята на филмите е имало само няколко актьори, цието влияние завинаги промени формата на изкуството. Има време преди тях и има време след тях. И след тях нищо вече няма да е същото. Такъв е Поатие за Холивуд.
Каза Куентин Тарантино.
Последни коментари