Събуждам се жизнерадостна, решена да събера тоновете оптимизъм, човеколюбие и толерантност, на които съм способна. Пускам някакво радио да вкара ритъм в деня ми и… и… и…И от ефира ме изплющява нечие мощно желание, изпято дрезгаво :
„Искам да го клатиш, искам да се удря в пода искам да го друсаш, да газира като сода“.
Подъл, инстинктивен шок се приготвя да ме обладае, но стисвам здраво със зъби идеята днес да съм скала на позитивизма. Може пък момичето да пее невинно за някакъв непознат африкански музикален инструмент, да усвоява неподозирани кулинарни висоти или да се бори с нова просветляваща йога техника. Така де, всеки има нужда от разбиране и ще опитам да вляза в положението на лирическата героиня. Аз, за разлика от нея, искам само да съм спокойна, че не подхождам предубедено. Тя пък (героинята) е странно объркана, дали е антилопа или пък газела. Няма съмнение – някаква безумна напаст я е превзела, защото споделя с нас напориста потребност „да пръска дисплея и панела“. Вече съм сигурна – това е сериозна шизофрения! Горкото момиче!
Признавам – впечатлих се. Няма да уточнявам от какво точно, за да не прозвуча като застаряваща лелка без вкус към съвременното бг творчество на младите изгряващи звезди. Почти на бегом влетявам в офиса, за да пусна компютъра и да се запозная с пълния текст и официалния клип на това НЕЩО. Запознавам се, за да установя потресено, че драматично съм назаднала.
Коя е Тита?!? Кой творчески гений създаде лирично-музикалния шедьовър „Антилопа“?!?
И каква е тази тъжна, душевна, умствена, емоционална и прочие немощ, с която създаваш и разпространяваш такъв „продукт“?!? И изобщо, къде съм живяла последните месеци, ммм?!? Живяла ли съм въобще, а?!?Не мога да избягам от вихъра на въображението си, което се отприщи. Понеже съм работила с деца много години, веднага си представям купон на 9-10 годишни, захласнато припяващи „Само като те докопам и ти гарантирам ще те кльопам“.СТРАХотно обаче би било при първокласници, които след тържество на буквите, щастливи от първоначално усвоената грамотност викат лудо кълчейки се „Телата ни говорят, чувам диалога. Искам да съм вътре, ти си ми бърлога“.Ако искате вярвайте, но си залагам жълтия пухен заек на чантата, че това ще е реалност в не малко училища. Още помня, как едно 6 годишно момиченце пожела да поздрави Дядо Коледа с песента на Гергана и протяжно му запя
„Всяка нощ за тебе плаках, ти не знаеш как те чаках“.
Тогава аз, като една ентусиазирана Снежанка при първи сблъсъци с това „творчество“, така се сърцераздирАх, че не можах да реша дали да се смея, или да ревна с глас.Болестите са заразни! Опасно заразни при това! Тези гнусните още повече. Не е решение небрежно да ги подценяваме, нито надменно да ги подминаваме.
При масово и агресивно изхвърляната помия в ефира, винаги ще са много заразените –
леко или тежко, особено като ги тресне пубертетът. Все си мислех, че рано или късно това ще отмине, но не би – все по-брутални стават текстовете и открито вулгарни клиповете на все по-малки хлапаци и хлапачки. Струва ми се, че открай време е време да има някаква ясно поставена и контролирана граница.
Тръсвам глава решително – оставам назадничава, за да съхраня оптимизма си; оставам сълзливо-романтична, без никакви припадъци по яки дупари, антилопи и всякакви други кретенщини; оставам и непримирима!
Последни коментари