Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция тя ми се видя черно-бяла… Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче …Толкова те обичам, че само когато съм с теб, не съм егоист.
Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед…защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя)))
Обичам дишането срещу лицето ми когато спиш и аз те гледам! Обичам да те галя и ти да се усмихваш на сън.
Неговите думи са тези, които описват неговата същност
Това по-горе написа през 2016 година Иван Ласкин на своята стена във Фейсбук. Поводът – рождения ден на съпругата му, но всъщност истинският повод е неизмеримата му любов към Александра. Вълкът в меча кожа, циничният „простак“, наглед безчувствен, но всъщност дълбоко сензитивен, човечен, истински. Мъж. Мъж, който знае как да дава. Мъж, който не се страхува да обича, да боготвори и да го казва.
Месеци преди да си отиде завинаги той призна, че е алкохолик и че се бори. Бори се не само с порока, бори се най-вече със себе си. В името на хората, които го обичат и в името на бъдещото им щастие. Загуби битката, но думиге по-горе винаги ще казват :
Ето това беше Иван Ласкин, истинският.
Последни коментари