Пътуваха вече три часа. Купето на колата беше приятно затоплено, поклащаха се ритмично. Косьо, за да не го увлече пътят в сън, беше усилил радиото, а жена му Катя ту придремваше, ту отправяше взор към полетата покрити със сняг. Бяха съобщили по телевизията, че ще се влоши времето и че се очаква рязко застудяване с обилен снеговалеж, но и на двамата не им се вярваше, затова и предприеха това дълго пътуване, за да отидат при родителите на Косьо.
Поредното по-рязко поклащане на колата сепна Катя от дрямката. Отново се загледа през прозореца, беше окончателно будна. Пред погледа й прехвърчаха снежинките, част от които залепваха по стъклото. Постави пръсти върху тях, като че да ги погали. После обърна рязко поглед към Косьо, стоеше здраво стиснал волана, дори не се обърна към нея. И тогава гледайки го в профил каза:
– Искам развод!
Думите отекнаха като изстрели, беше заредила патроните преди година, сега само натисна спусъка. Най-сетне я погледна, поглед на добиче. Такива беше виждала на село при баба й, като ги водеше при колача. Казваше й че усещали страха и предизвестения си край, затова само жално гледали без да могат да избягат. Така я погледна и той. Само че вместо жал, в Катя този поглед предизвика още по-силно раздразнение.
– Не ме гледай така, много добре знаеш, че нещата не вървят. Няма смисъл.
– Няма смисъл – повтори думите й Косьо като че на себе си.
Катя извърна глава от него и погледна пак встрани. Снеговалежът се беше усилил.
– Щом така си решила – прекъсна мълчанието им Косьо.
– Ооо, ти ли ще ми се правиш на жертва? Ти с твоята …- идваше й да кресне пачавра, но и тази дума й струваше твърде ласкава за отвратителното създание от кафенето.
– Моля те, Кате!
– Ти ли ще ме молиш, защо не помисли като си лягаше с онази, защо не помисли за мен, той ще ме моли, където целият блок ме е обсъждал и станах за смях. Не, не, няма да я бъде тая, колкото и да преглъщам, този срам не мога да го преживея.
– Извиних ти се, ти каза, че ми прощаваш …
– Простила съм ти! Ама се оказва , че не мога да простя, разбираш ли? Заседнала ми е горчилката в гърлото и колкото и да се опитвам да я преглътна, не мога. То не е хапче, което като отпиеш глътка вода и да ти премине. То е като кост, която гние в теб, като болест? Разяжда ме, ти си този който все ми напомня за нея, развеждаме се и толкова.
Каза си го и моментално й олекна. Не искаше повече да говори, беше го решила още преди месец. Продават жилището, разделят парите и всеки по пътя си. Даже и квартира си беше намерила, симпатична, светла и малка, на нея не й трябваше голяма. Нека се шири в семейното жилище.
Още помнеше как ги свари, в спалнята им, на нейното легло. Тази гледка я преследваше вече две години, нямаше изтриване. И реши да сложи край вместо агонията да е безкрай. Нямаше връщане назад, на каквото си постелиш на това ще легнеш, и никакви оправдания и сълзи не могат да изтрият изгубеното доверие и накърненото достойнство. Една постъпка, която заличи всичко – минало и бъдеще.
Косьо не се опита да я разубеди. Беше виновен и пред нея и най-вече пред себе си, че се поддаде, че слушаше подмятанията на приятелите си в кафето, че тази сочна сервитьорка на бара и да го пожелае, той нали е чехльо ще откаже. Хич не го мислеше в началото, но тя взе че му обърна внимание, гледаше го със силно гримираните си очи и му се усмихваше. Поддаде се, заведе я у тях и … Катя ги видя. Нищо не правеха, той стоеше на леглото и й обясняваше, че обича жена си, че е сгрешил, че я поканил горе, но сега я моли да си тръгне. И тя щеше да си тръгне, даже го погали по брадата, целувката беше за сбогуване, но Катя видя друго. Не можеше да я убеди и така две години.
Снегът се усили, не се виждаше вече пътят, изведнъж колата поднесе, завъртя се. Катя се хвана за дръжката над вратата, не извика, само очите й се разшириха. Колата се завъртя два пъти, а след това се подпря в канавката.
Косьо излезе от нея, заоглежда я, по пътя нямаше движение. Снежинките се набиваха в очите и устата му, вятърът ги завихряше и правеше буря пред лицето му. Нямаше жива душа, само в далечината се виждаха комините на къщи.
– Ще отида да потърся помощ. Ти стой тука. Ето ти ключовете, запали я като ти стане студено. Няма да се бавя.
Остави Катя да го чака в затоплената кола. Тя не възрази и зачака. Премисляше как ще си подреди квартирата, прехвърляше в ума си колко завивки ще вземе, как пердето от хола идеално ще й пасне на новата спалня, даже и за вазата от хола намери място, точно върху лавицата срещу телевизора. Да, точно там ще я сложи. Като подреди апартамента, започна да мисли кой ще покани там, може да е квартира, но беше редно да почерпи. Снегът все повече се усилваше, доспа й се, спря да мисли и леко се отпусна, стресна се в съня си. Отвори очи, в първия момент не разбра къде е, после се сети. Беше сама в колата, а Косьо го нямаше. Отвори вратата, излезе, вятърът я удари в лицето, разбърка на всички страни косите й, снегът беше навявал безразборно по пътя. На едни места беше образувал бели стени, а на други места беше неестестесвено равно. Достраша я, тръгна напред да търси Косьо, боже, как не го спря, вървеше, краката й затъваха до прасците, обърна се назад, колата вече се губеше от погледа й, а напред нямаше покриви и комини от село, кой знае на колко километра е било, заблудили са се по дима, че е близо. И тогава в пряспата на метър й се видя нещо тъмно, сърцето й заблъска в гърдите, затича напред и измъкна под снега шапката на Косьо. Точно тази тя му я беше купила, избира я цяла седмица преди да я поръча от интернет. Заоглежда се.
– Косьо, Косьо – викаше с цяло гърло. Започна да разрява снега с ръце, студът изведнъж беше загубил свойството да вледенява. Защо не го спря, защо го остави да тръгне в тази буря? Плачеше и търсеше изгубения си съпруг.
Не видя как от пътя се зададе камион, вятърът беше слял в едно двигателят и свистенето му. Дочу само едно далечно „Катя“. Обърна се и тогава видя нейният Косьо, пореше вятъра и вървеше към нея. Скочи и се затича към него. Стовари се в ръцете му, обляна в сълзи, прегръщаше го с все сила, а той я държеше здраво и я притискаше към себе си. След две години най-накрая му беше простила.
Последни коментари