Пролетно тайнство в театър 199

Коко Шанел и Игор Стравински. Личности, които са определили посоката на
модата и музиката през 20-и век. Сред най-мощните фигури на културата от
своето време. Основоположници на всичко, което следва в облеклото и
парфюмерията, композирането и балета. До наши дни. Та кой не е усещал
невидимата магия на „Шанел №5“, кой не е потръпвал от вълшебните хармонии в
Сюита №1 от „Жар птица“?
Биографите на Шанел и Стравински твърдят, че между двамата е имало страстна,
бурна връзка през 1920-а година в Париж. Но хроникьорите на пикантното не могат
да вникнат действително в дълбочина в случилото се тогава. Но затова пък, през
призмата на театралното изкуство, всичко е възможно.
Тук няма да навлизаме подробно какви конкретни събития изследва пиесата
„Пролетно тайнство“. В края на краищата, постановките се правят за да се гледат
от салона. И по този начин актьорите и зрителите заедно да изградят потенциала
на възможните взаимоотношения между героите. И заедно да потърсят истините,
не толкова за историческите личности в една отминала епоха, а онези, които
носим у себе си в нашето време – тук и сега.
На сцената Невена Калудова, Димитър Баненкин, Мариана Миланова и Силвия
Петкова пресъздават персонажите силно и убедително. Думите на Бойко Илиев
„танцуват“ в изказа на актьорите, както настойчиво изисква Георги Кадурин.
Средата създадена от Петьо Начев и костюмите на Мария Диманова са в пълно
съответствие с духа на пролетното тайнство. А музиката на Милен Апостолов
притежава изключителното достойнство да е в съзвучие с постановка в която
основна роля има… Игор Стравински.
Андрей Филипов