За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири…
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
не не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири…
А?
За утре пури ми обричаш,
цената на които пари…
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да свием още две цигари…
А?
За утре щедро ми обричаш
палати – блясък и омая…
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая…
А?
Познахте го, нали – Дебелянов. Няма как да бъде объркан – дори сатирата му е елегантна, нежна..иронията – усмихната и ако някой съзре сарказъм, то този сарказъм е толкова фино изтъкан, че по-скоро прилича на нежен килим, отколкото на словесен капан.
И поезията на Дебелянов, както и морският нос, е свободна от лед. Ще си припомним големия поет, ще стопим ледовете с няколко от сатиричните му стихотворения:
Дишам си (Пиянска трагедия)
Действие І
Седя у „Кирчо“ сам-сами
и пия си на вересия.
Неделна вечер е – шуми
по улиците и площади
вън столичната голотия…
Седя у „Кирчо“ сам-сами.
Уви! Неделните наслади
не са ярем за мойта шия,
която друг ярем сломи…
Седя си, дишам си – и пия.
Действие ІІ
Без път, без цел в Курубаглар
дошъл съм негли да изстрадам
докрай скръбта си. Мраз и жар
избиват ме… и – вик в стомаха:
полей я таз тревица млада! –
О, нов вулкан в Курубаглар!
Въртя се като птица плаха –
их! Невидяло се макар!
Въртя се, дишам си – и падам…
Действие ІІІ
До дома някой непознат
по късна презнощ ме довлача –
напипвам празния креват
и лягам морен, несъблечен –
ще спя! Недейте ме закача!
Иди си, братко непознат!
Но ето образа далечен
на мойто минало – във здрача!
Уви! И аз бях горд и млад!
Уви! Пропих се толкоз млад!
Лежа си, дишам си – и плача…
###
На пет-шест разкрача едвам се
дървета, здания съзират –
мъгла бездънна – силуети
край мен изпъкват и замират.
Вървя и мисля: колко лесно
в мъглата тежка непрогледна
бих могъл – срещнал нещо женско –
тъй както ща да го погледна!
И мисля още: колко лесно
бих могъл някъде да влезна,
набързо нещо да закача
и пак набързо да изчезна!
Дочувам шум: деца в мъглата
въртят се, крият се, играят…
Вървя и мисля: колко лесно
ще смаже някое трамваят!
###
Изповед
Аз имах кръчма на широки друми,
там уж на отдих, уж на сладки думи
отбиваха се „гости“ шумен рой.
И кат кръвта ми буйно и червено –
аз щедро леех вино, подсладено
ту с песни и шеги, ту с рев и бой.
Но нижеха се дните и в забрава,
не сетих аз, че вино не остава,
и неповолно стигнах до фалит.
Тогава мойте „гости“ се събраха
и дълго безпощадно ми се смяха,
защото бяха пили на кредит.
Денят е 2 октомври 1916 година, 10ч. сутринта. Димчо е едва 29 годишен – млад и жизнен, но жертвоготовен. Не е бил длъжен да ходи на фронта, но отишъл, доброволно. И дава жертва. Колко още великолепна поезия щяхме да четем, ако този млад и честолюбив българин не беше решил, че да стои настрана от битката, не е в природата му.
92 години след смъртта му, името на Дебелянов е увековечено извън пределите на България. Един свободен от лед морски нос от северозападната страна на входа на Антарктика, към залива Мичъл, остров Робър бива наречен Димчо Дебелянов (Debelyanov Point) ет. Разположен на полуостров Алфатар, 3,81 km югоизточно от нос Форт Уилям, 2,84 km северозападно от нос Негра, и 6,33 km на север-североизток от нос Спарк на остров Гринуич. Координатите му са: 62°23′36.3″ ю. ш. 59°40′08″ з. д..
