Световен ден на поезията, Артквартал

Поезията е дишане

Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема“ – звучи толкова истинско и толкова простичко, точно така, както може да го каже Атанас Далчев. Днес може би бихме търсили и други разлики – между sms и поема, между чат и поема, между…

Е ли демоде поезията

в разгара на свръхтехнологичния 21 век? Успяха ли модерните форми на общуване да я обезличат, обезсмислят, архаизират?

Много от най-древните поетически текстове, от индийските „Веди“ (17-13 век пр.н.е.) и иранските „Гати“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „Одисея“ (8-7 век пр.н.е.), се появяват в предисторически времена . Разпространението им става от уста на уста, а поетичната мерена форма има чисто мнемоническа цел – да спомага лесното запаметяване, следвайки ритмиката на речта. При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели.
Шумерската поема „Епос за Гилгамеш“ , което датира от 3 хилядолетие пр.н.е.. се счита за най-старото, запазено до днес поетическо произведение. Първоначално е записана на глинени таблички с клинописно писмо , като по-късно се появява и на папирус.
Някои древни общества създават канони от поетични текстове, които имат освен естетическо и ритуално значение. Пример за такъв канон е една от петте класики на конфуцианството – китайският „Шъ-дзин“.

Днес

поезията всъщност е навсякъде, защото технологиите помогнаха бързото й разпространение. Тя е излязла от своята бутиковост и се е превърнала в достъпното изкуство, което предава посланията по своя уникален начин.

21 Март  е  обявен за Световен Ден на поезията по време на 30-то заседание на ЮНЕСКО, състояло се в Париж през 1999 г.

Вашият коментар