Като бях малка сядах и ти пишех бележки. Закачах ги на различни места вкъщи, за да можеш да ги намериш. Молех те да ми купиш колело, да ми поправиш ролковите кънки, да се скараш на Петьо Шматката, че ми дърпа опашките и ме нарича върлина, да ми донесеш един кашон банани. Вечер бележките ги нямаше и поръчката бе неизменно изпълнена. Имах най-червеното колело от всички, черпех с банани целия вход, а Петьо минаваше на другия тротоар щом ме видеше. На Коледа под елхата имаше точно това, което си бях поискала. За мен ти и дядо Коледа бяхте един и същи човек. Представях си как тихичко отваряш вратата (живеехме в блок на третия етаж и категорично не вярвах, че може да влезеш през някакъв си имагинерен въображаем комин), облечен си нормално и не носиш смехотворна брада, тя би скрила хубавата ти усмивка. Влизаш много тихичко и първо надничаш в моята стая – вратата е леко открехната, за да не те издадат скърцащите панти. Влизаш и сядаш в ъгълчето на леглото, което винаги остава празно.
– Спиш като коте, зайчето ми – ми казваше като бях малка,помниш ли, а аз се заливах от смях
– Тате, не може да съм хем коте, хем зайче
– Ти си моето зайче-коте – се смееше ти и ме гъделичкаше по петите
– Нямам гъдел – плезех се аз
– Ето, виждаш ли – зайче-коте си, виждала ли си коте или зайче с гъдел?
Не бях виждала, нашият Мърморан определено нямаше гъдел, напротив – колкото повече го гъделичкаш, толкова повече мъркаше.
Сядаш на ъгълчето и отместваш леко Мърморан, това е твоето време, а той може да спи, където си поиска. И ме гледаш. Знам, че ме гледаш, усещам го в съня си. После отметваш къдриците от челото ми „ За да можеш да виждаш хубавите неща от живота“ и отиваш да целунеш мама, която се мята в съня си. Не спи добре от години. И аз за Коледа винаги си пожелавам поне една нощ да може да спи спокойно. Затова съм сигурна, че я целуваш…Единствената сутрин, в която се усмихва е сутринта на Коледа. Тъжна усмивка, но усмивка.
Тате, сега не ти пиша бележка, пиша ти писмо и знам, че някога някъде ще те намери. Искам да те питам – Много бележки ти оставях, много неща си пожелавах и всичко изпълни, освен едно – не се върна…Защо?
Последни коментари