„Пиеса за двама“ за пръв път на българска сцена в този вариант

На сцената на театър 199 – една от емблематичните пиеси на великия драматург Тенеси Уилямс

превод: КРЪСТАН ДЯНКОВ, ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА

режисура: ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА

сценография и костюми: ЮЛИЯН ТАБАКОВ

музика: ПЕТЪР ДУНДАКОВ

участват: ВЕСЕЛИН АНЧЕВ, НОНА ЙОТОВА

 

Мисля, че това е най-красивата ми пиеса след „Трамвай желание“ и никога не съм спирал да работя по нея. Написах я, когато наближавах психически срив, бях напълно изплашен и я пренаписах след предполагаемото ми възстановяване Това е вик на сърцето, всъщност творческата работа и целият ми живот, в известен смисъл са вик на сърцето.“

Тенеси Уилямс

Уилямс създава няколко версии на „Пиеса за двама“. Първата от тях е представена през 1967 г. в Лондон и Чикаго, а последният вариант е изпълнен за първи път в Лондон през 1973 г. В България този вариант се поставя за първи път.

Брат и сестра са изоставени от актьорската си трупа пред препълнена с публика зала в неизвестен държавен театър. Те решават да играят „Пиеса за двама“, в която истинският им живот се слива с въображаемия на героите им, които са се затворили в дома си след трагичната смърт на техните родители. Пиесата размива границите между реалност, спомени и фантазии и предизвиква у героите паника от невъзможността да контролират собствената си съдба. Чрез пиесата те надават едновременно вик за помощ и вик на протест срещу социалната изолация, нетолерантността към различията и бездушността на обществото. Героите изминават дълъг път към среща с най-дълбоките си страхове и освобождаването от тях, осъзнавайки любовта, която изпитват един към друг.

 

В този предизвикателен текст Уилямс използва иновативен стил на писане, а теми като социофобия, страх от изоставяне и самота –  са извлечени от неговия живот, личните му демони и чувство на вина към сестра му. Това е най-биографичната пиеса на Уилямс, върху която той работи почти десет години и чрез която дава на сестра си платформата, от която е била лишена от околните през живота си. „Аз не искам реализъм! Искам магия! Това се опитвам да дам на хората“ – възкликва преди повече от половин век Уилямс и ние го следваме в спектакъла „Пиеса за двама“.

Елена Панайотова

Афиша на Театър 199 вижте ТУК

 

Снимки: Иван Дончев