Сгушено на брега на река Адидже, близо до пресичащите се граници на Швейцария, Австрия и Италия, се намира селцето Курон. Част от автономна италианска провинция в северните планини, тази малка общност от немскоезични фермери винаги е била сплотена; всичко това обаче се променя, когато Мусолини става министър-председател на Италия през 1922 г. и фашисткото му управление наводнява района с карабинери, а италианският става строго наложен език. Години по-късно, когато Хитлер и неговият нацистки режим поемат властта, разделението между селяните е на тези, които остават, и тези, които заминават за близките немскоговорящи страни.
Както пише Балцано в авторската си бележка, докато героите в романа „Оставам тук” и техните истории са измислени, случилото се в малкото селце Курон е съвсем реално. Фашизмът и войната не са единствените, които заплашват тази общност: изграждането на язовир, който ще наводни селото и ще изгони жителите му от техните домове (заедно със селскостопанските им животни от тучните пасища), тегне над романа като тъмни облаци.
И така, разказана през очите на Трина, съкрушена, но издръжлива майка, пишеща неизпратени писма на малката си дъщеря Марика, избягала в Австрия с леля си и чичо си, когато е била анексирана от Германия и властта на Мусолини в Италия е била в своя пик, „Оставам тук“ разгръща малко известната история на селцето Курон, притиснато между Австрия и Швейцария, където нацизмът на Хитлер и фашизмът на Мусолини се преплитат неизменно.
Главната героиня завършва гимназия през 1923 г. с планове да преподава точно когато Мусолини идва на власт и забранява използването на немски като език за преподаване. В същото време изплуват отново стари планове за изграждането на язовира, който ще остави на дъното си Курон. Млада и стремителна, Трина е влюбена във фермер с идеалистични виждания на име Ерих и скоро се присъединява към нелегална мрежа от учители. Тя се омъжва за Ерих и се установява в старата ферма на семейството му. Те имат две деца – Марика и Михаел.
В неизпратените си писма Трина разказва за живота си преди да се роди Марика, за брака си с Ерих, за раждането на Марика и Михаел, за годините борба, пред които семейството е изправено, за това как е бил наложен италианският език и как тя и нейните приятели – наскоро квалифицирани учители – дават тайни часове по немски по тавани и хамбари. Балцано черпи от идеята за езика като оръжие, но и като форма на бунт и неподчинение.
Чрез своенравния, самоуверен разказ на главната героиня, авторът Марко Балцано изразява гнева на хора,
чиято история е засенчена от вихрушката, предизвиквана от непрекъснатия порочен кръг на политиката – непрестанното редуване на фашизъм-нацизъм-фашизъм.
Но когато стигаме до момента, в който Марика изчезва с леля си и чичо си, виждаме коренната промяна в характера на Трина. Ако до този момент тя се е доказвала като силна и непоколебима, борейки се за това, което смята за правилно, дори това да излага живота й на риск, с изчезването на Марика, Трина става изключително вглъбена, борейки се със собствените си емоции, за да остане силна, постепенно страстта й избледнява и тя става невероятно стоична. Всъщност на Ерих и Трина им е толкова трудно да изразят емоциите си по отношение на Марика, че двамата се заричат никога повече да не споменават за нея. Но докато Марика е изтрита от ежедневните им разговори, нейното отсъствие измъчва романа и подобно на Трина, у читателя остава да виси в безтегловност въпросът дали и кога тя ще се появи отново в историята.
Това, което ни кара да прелистваме страниците, са именно историите за отсъствието на Марика и строежа на язовира. Балцано предоставя на читателите малки факти и история за работите по язовира, както и случайни размишления за местонахождението на Марика под формата на малко лакомство, като умело предлага на читателите деликатни трошици от историите, но никога не позволява да се отдадем напълно на детайлите на двете най-силни сюжетни линии, които формират книгата.
С напредването на „Оставам тук” войната започва да засяга селото по различни начини, но езикът остава ключовото оръжие. Трина отбелязва, че „езиците са станали расови маркери, диктаторите са ги превърнали в оръжия и обявяване на война“. Въпреки това, докато Балцано изважда на показ идеята за езика като оръжие много ясно, тя никога не поглъща напълно историята.
„Оставам тук” се чете като изповед, предаваща сурова емоция със силно и ярко запомнящо се въздействие. За Трина и Ерих болката от натрупването на загуби постоянно расте, от смъртта на близки до опустошителното изчезване на малката им дъщеря, докато те стават свидетели на ужасите на войната и строежа на язовира, който отнема целия им свят.
„Оставам тук” е завладяващ поглед към живота в Курон и красиво и експертно написан роман за разделение и загуба. Най-ясно обаче се откроява историята за устойчивостта, тъй като в края на краищата Трина остава във всичко, въпреки всичко.
Любими цитати:
„Дори раните, които не заздравяват, рано или късно престават да кървят. Гневът, даже и предизвикан от наложено насилие, е осъден, както всичко друго, да намалее, да се предаде пред нещо по-голямо, чието име не зная.”
„Няма време да се спираме и да страдаме за онова, което е било, когато нас не ни е имало. Да продължаваме напред, както казваше Мама, е единствената посока, която ни е дадена. Иначе Бог щеше да постави очите ни отстрани. Като на рибите.”
Откровение: Искаше ми се в ревюто да мога да включа и за отношенията между родители и деца, но щеше да стане прекалено дълго. Затова ще се опитам да го вмъкна в мястото за откровение. Въпреки, че романът е стегнат и не позволява отклонения от основните теми, за мен отношенията между родителите и децата бяха описани достатъчно плътно, позволявайки ми да съпреживявам с тях.
Романът е прекрасен! Искрено го препоръчвам.
Последни коментари