Тя е млада, красива и талантлива. Тя е известна и вече богата. Издържа се сама, а едва е навършила пълнолетие. Тя е в устите на всички – от 6 до 106 годишни. И в ушите им е, в очите – също. Не ви ли звучи като сбъдната мечта?
Откакто свят светува сексът, насилието и голотата са нещото, което безотказно генерира обществен интерес. И ако към това приложим маркетинговото правило „Няма лоша реклама“, то няма да има как да отречем, че Гери-Никол е един съвършено-завършен маркетингов продукт, отвсякъде. И то доста печеливш. Та в този ред на мисли би било пълен наивитет на нея ,на родителите й и навсички, които обгрижват, лустросват, събличат, пудрят продукта – да им пука. Българинът има една много хубава поговорка“ Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава“. В случая – баницата е общественият интерес, който всички демонстрират към въпросната изгряла звезда. Уж всички не харесват, не одобряват, но всички знаят текстовете наизуст, могат да опишат в детайл тоалета, прическата, движенията на Герито. Така де – нали, за да оплюеш нещо, трябва първо да си се запознал с него. И така – милиони гледания. До следващата песен – където „дупарата“ ще еволюира до други по-съкровени части на тялото. Еволюцията и революцията винаги са се двъжили ръка за ръка.
Пък и няма какво да се лъжем – нищо революционно няма в Герито-Никол, просто следва утвърдени световни модели. А всички, които горестно се терзаят за моралните и културни устои на децата ни. Ами, вижте – това си е наша, родителска и обществена отговорност. Ако възпитаме децата си в здрави ценности – морални, духовни, естетични, етични, то тогава – дреме ви, драги зрители, за подобни чалго-поп щения. Нека се кълчи, нека се вихри. Цензурата прави продукта още по-интересен, още по-искан. Друго утвърдено правило.
Отговорността си е наша, но не да забраним Гери-Никол, а да възпитаме, да научим, да покажем. Със забрани не става, става с добри примери, устойчиви и ценни. Защото е важно да се знае, че голотата на Гери-Никол няма как да бъде сравнявана с тази на гимнастичките и плувкините, както и с онази от картините на Рембранд … не като телесност, а като изкуство.
