Това е един от най-добрите филми, които съм гледал през последните десетина години. Това беше първосигналната ми реакция, след като в киното стана светло, а на екрана все още се нижеха финалните надписи на „Далеч от брега“. На 19 ноември, в рамките на „Киномания“ се състоя софийската премиера на филма. Той вече бе показан веднъж пред варненската публика на фестивала „Златната роза“, където спечели награда на Варна.
Действието
се развива в България във времето, когато Партията се стреми да контролира всяка една част от човешкия живот. То не е обвързано с конкретна година от миналото, а когато човек вникне в случващото се, започва да осъзнава, че проблемите, с които героите се сблъскват, съществуват и днес.
Талантлив режисьор (в ролята Пенко Господинов) е изгонен от София, защото иска да постави пиеса, в която има твърде много символика, несъобразена със социалистическото мислене. Изпратен е да работи в малък провинциален театър, където продължава работата си върху спектакъла, който го е обсебил напълно. Той прави това под постоянното наблюдение на партийните другари, които на няколко пъти се опитват да спрат представлението. Режисьорът е привикван на разговор в партийната централа и е заставен да чака с часове. Получава и телефонни обаждания да не се занимава с глупости. Един от актьорите е принуден да стои всяка нощ в милицията, а друг изчезва за няколко дни и се връща в последния момент, получил апартамент. Актьорите живеят в непрекъснат страх, че някой донася за тях в държавна сигурност. Само чудо може да спаси представлението.
Самата пиеса е по фрагменти от известния роман на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега“, забранен по време на комунизма. В нея се разказва за кораб, капитанът на който е убит и изхвърлен в морето. Моряците избират най-невзрачния и некадърен матрос с прякор Тапата (в ролята Стефан Вълдобрев). Той успява да наложи тоталитарен режим, в който неговите приближени се ползват с определени привилегии, а недоволните са хвърляни на плъховете в трюма или зад борда. Моряците търпят новия си капитан, уплашени от терора, а и защото са си го избрали. Бунтът избухва едва когато свършва храната и горивото на кораба.
Филмът е една прекрасна комбинация между случващото се в театъра и живота на персонажите от пиесата. Действието ни пренася епизодично на сцената, на кораба или в кабинетите на властта, където се решава съдбата на спектакъла. Личният живот на актьорите се прелива с този на техните герои, създавайки една мистична атмосфера, която грабва зрителя.
Освен Пенко Господинов и Стефан Вълдобрев, в актьорския състав блестят Йоана Буковска–Давидова, Жорета Николова, Марий Росен, Антонио Димитриевски, Иван Петрушинов, Цветана Манева, Мая Новоселска и др. Режисьор и продуцент на филма е Костадин Бонев, а оператори са Константин Занков, Орлин Руевски. Сценарият е на Никола Петков, Евгений Кузманов, Костадин Бонев.
Последни коментари