Минаха наградите на БГ РАДИО, но не заминаха…може би са необходими повече от три дни, за да отшуми чудото на чутото. И най-накрая да изоставим всякакво пудросване и подскачане и да заявим дружно очевадното – чалгата е навяскъде. Тя не е просто музика, тя си е начин на мислене, на живеене, на живот. Клише, нали? Тотално и абсолютно. И докато ние си говорим за изкуство и култура, онези, които драматично ни обясняват как творят изкуство, респективно – истинска музика, награждават липсата му.
Няма да обсъждам текстовете на наградените парчета, нито авторите
Всеки, който ги е чул, може сам за себе си да прецени – изкуство ли е това или не е. Всъщност, колкото и скандално да прозвуча – в чалгата съществуват къде къде по-качествени песньовки. Като текст, де. Музиката не я разбирам и няма как да я коментирам. Но за какво разбиране иде реч – доколкото схващам принципа на раздаване на наградите на въпросното БГ радио, той е като повечето неща в БГ реалността – да наградим едни хора, които са хора на едни хора и текат по всички канали. Не щото ни харесват, а защото на някого му е важно. И много моля да не ме упреквате, че търся под вола теле, измисляйки несъществуващи конспирации. Само си пуснете тивито и ще видите, че въпросните творци текат от всякъде – от реклами, от риалитита, от сутрешни и вечерни блокове. И ни внушават тяхната изключителност. До степен да повярваме в собствената си тъпота и в творческата несъстоятелност на разните му там класики, които са ни възпитавали в естетическо.
Тъжно е, не – трагично е
и не, защото аз и още хиляда ще коментираме във фейса откъде накъде това са ни наградените. Тъжно е, че децата израстват с тази естетика и им се налага за нормална. Не, налага им се като хубава, добра, качествена, истинска. А всъщност си е поп-чалга.