наградите на бг радио

Най-накрая да вземем да си признаем, че сме върли чалгари

Минаха наградите на БГ РАДИО, но не заминаха…може би са необходими повече от три дни, за да отшуми чудото на чутото. И най-накрая да изоставим всякакво пудросване и подскачане и да заявим дружно очевадното – чалгата е навяскъде. Тя не е просто музика, тя си е начин на мислене, на живеене, на живот. Клише, нали? Тотално и абсолютно. И докато ние си говорим за изкуство и култура, онези, които драматично ни обясняват как творят изкуство, респективно – истинска музика, награждават липсата му.

Няма да обсъждам текстовете на наградените парчета, нито авторите

Всеки, който ги е чул, може сам за себе си да прецени – изкуство ли е това или не е. Всъщност, колкото и скандално да прозвуча – в чалгата съществуват къде къде по-качествени песньовки. Като текст, де. Музиката не я разбирам и няма как да я коментирам. Но  за какво разбиране иде реч – доколкото схващам принципа на раздаване на наградите на въпросното БГ радио, той е като повечето неща в БГ реалността – да наградим едни хора, които са хора на едни хора и текат по всички канали. Не щото ни харесват, а защото на някого му е важно. И много моля да не ме упреквате, че търся под вола теле, измисляйки несъществуващи конспирации. Само си пуснете тивито и ще видите, че въпросните творци текат от всякъде – от реклами, от риалитита, от сутрешни и вечерни блокове. И ни внушават тяхната изключителност. До степен да повярваме в собствената си тъпота и в творческата несъстоятелност на разните му там класики, които са ни възпитавали в естетическо.

Тъжно е, не – трагично е

и не, защото аз и още хиляда ще коментираме във фейса откъде накъде това са ни наградените. Тъжно е, че децата израстват с тази естетика и им се налага за нормална. Не, налага им се като хубава, добра, качествена, истинска. А всъщност си е поп-чалга.

Вашият коментар