поезия от Светла Чимчимова

Любов от миналия век

Чат, чат, почукват токчета във мрака.
Чат, чат. На ъгъла чадър ги чака.
Чат, чат. Вали дъждът като на кино.
Чат, чат. Нашепва за любов и вино.
Чат, чат. Обувки лъснати до блясък.
Чат, чат. Невинни пръсти върху мъжки лакът.
Чат, чат. Платинен ток до стъпки мъжки.
Чат, чат. Дискретен смях в нощта, въздишки.
Чат, чат. Една възбуждаща надежда.
Чат, чат. Към нощи във сатен отвежда.
Чат, чат. Зад тях затваря се вратата.
Чат, чат. Обувки дамски до кревата.

Кап, кап. Водата времето лекува.
Кап, кап. Безвремието съществува.