Метро. Тъпканица. Качват се момче и момиче – красиви, влюбени, млади. Държат се за ръце, гледат се в очите. Освобождава се място. Момчето пуска ръката на момичето и сяда. След минута размисъл взима чантата й.
Пет минути по-късно се освобождава друго място. Момичето взима чантата си и сяда.
Въобразявам си как след час той ще й купи роза, сърце на пръчка или презерватив. За да отбележат празника подобаващо.
Това е истинска история. Толкова банална и тривиална, че направо да ти се доскрибуца от изтърканост. Нали, в крайна сметка, свети Валентин не е нищо повече от един чуждоземен светец, на който не си заслужава да обръщаме никакво, ама никакво внимание. Освен да го заклеймим публично, да го обявим за упадъчен, комерсиален и вреден за националното ни самосъзнание.
Ние си го имаме, него – националното самосъзнание, то е със здрави устои и стабилна рамка. Има си рафтчета, на които стабилно са подредени светците ни до светините ни. Това Ботев, това Левски, това гроздовата и шкембето, това киселото мляко и шопската салата – ей това са изконните, истинските ценности. Останалото е шантиклер европейски, ненашенски, привнесен, зловреден.
Българинът е патриарх по Вазов, матриархатът му е на феминизма през кюлотите. Българинът е космополит по Алеко и здраво си тежи на мястото, дори когато е на чуждото.
Вальо от метрото знае как да се отнася с жените, защото какви мъже е раждала и ще ражда нашата майка България…А Жужа (така си го кръстих момичето) има предназначение – да е красива, да готви добре и да мълчи. Другото е изгъзица.
Това е – честито там каквотопразнувате, аз отивам за шоколад!
Последни коментари