чудо от Марияна Соколова

Любов/Ивелина Друмева-Иванова

Чакам те на края на света,
няма (както винаги) да закъснявам обещавам!
Ще застана леко вляво, не в средата,
знаеш не обичам точните неща –
всичко да е право и изгладено.
Заради теб ще се полея със оранжева боя,
ще си затворя сините очи…
и ще те чакам.
Искам
устнивплели дасепръссс…нем
на пар че та
да изчезнем под водата,
да погледнем над небето.
Искам да изям душата ти,
и да се мъча после…там,
но да сме заедно.
В този мрачен ден на Самотата,
искам да присъстваш – ТИ, може и невидим,
да ме галиш по косата,
ще ми се да пием вино до забрава.
Бъди където никой не отива,
никой не остава и не помни,
(тук стана доста по-трънливо от началото).
Бъди при мен,
омръзнаха ми тези спомени
искам нови…