Най-посещаваният музей на Земята се намира в самата душа на Европа, в сърцето на френската столица Париж, разположен между улица Риволи и брега на Сена. Някога сградата, която днес човечеството познава като Лувъра, се ползвала за военно укрепление (останките от основата й може да се видят под Залата на кариатидите.). През 1190г крал Филип II издигнал на стратегическото място първия замък, който трябвало да спре набезите на викингите. Шарл V превръща сградата в кралска резиденция, Филип I я разрушава.През 1546г. , по времето когато кралската резиденция се мести в Тюйлери, започва доизграждането й в стил Ренесанс.
Голямата галерия на Лувъра е с дължина над миля и сто фута ширина. Тя е издигната по времето на Анри IV , който останал в историята като познавач и ценител на изкуствата. Именно той полага основите на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Работата на творците превръща сградата от обикновена кралска резиденция в произведение на изкуството. През 1860г. Клод Перо завършва източното крило, като строежът му отнема 15 години.
През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версай и Лувъра става дом на Кралската художествена академия и Френската академия на науките. Официално като музей Лувъра отваря врати за посетители на 8 ноември 1793г. В момента на основаването музеят е притежавал 2500 платна, като постепенно на музея се предават най-ценните картини от кралската колекция.
При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г. Наполеоновите войни допълват музейната колекция с музейни трофеи.
Най-значимата промяна във външния вид на музея от наши дни е уникалният проект „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Пирамидата на Пей увенчава голямата зала като величествена кристална корона, а трите малки пирамиди, разположени над трите главни направления на разглеждане на музейната експозиция хармонират със светлинния си отзвук.
При реконструкцията е отворено и северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.
Днес на площ от 60 600 квадратни метра са разположени почти 300 000 предмети от праисторическата ера до 19 век. От тях само около 30 000 са достъпни за публика.
Тук се намират изключителни шедьоври, сред които вероятно най-известната и обсъждана картина на Леонардо да Винчи – Мона Лиза. Тя е разположена в отделна зала зад защитно стъкло и пред нея непрекъснато има тълпи от туристи. Върху каменна колона са изсечени едни от най-впечатляващите експонати – законите на вавилонския владетел Хамурапи. Там се намират статуята на Венера Милоска и статуята на богинята Нике от остров Самотраки, картини на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.
Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.
В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.
След като в началото на 2017 г. египтянин се опита да извърши атентат в арт-светинята, светът изтръпна. Но днес вратите на музея отново са отворени за хилядите, които искат да се докоснат до величието и силата на красотата, таланта, до силата на Вечността.
