Кроасан спасява полудялото ни време. Смеем се, мислим, преживяваме, а всъщност сме на театър

Из дневника на режисьора:

27 май 2017

„Кроасан” от Мартин Колев е пиеса, каквато на българска сцена няма.

8 юни 2017

Тук има голямо приключение, макар да е пиеса за двама души, затворени в едно пространство. Виждам спектакъл, който огъва стените на сцената и залата, пренасящ ни в неподозирани селения. Скоростта на извънредната ситуация тук изисква неземна енергия на актьорското присъствие …

31 юли 2017

Трябва да е актриса като Цветина Петрова. Идеална. Търпелива. Способна да действа като китайска капка и като амазонка.

22 октомври 2017

Това е пиеса, обичаща живота. „Простия” живот, „обикновения”.

6 февруари 2018

В софийския забързан контекст е важен герой като Валентин, който казва, че трябва да живеем по-просто. Без нагон да се строи, но в стремеж да се съхранява.

30 юни 2018

Изумително е как Петко (Венелинов, бел.ред.) успява да рационализира, да обясни някои мои импулсивни предложения преди аз да ги разбера. Неслучайно сме „его” и „алтерего”.

1 юли 2018

Необикновената любов и нечовешката борба за преодоляване на тази любов са генераторите на това космическо пътешествие, наречено „Кроасан”.

29 август 2018

Човешкият вид като гениална грешка в уравнението на Вселената.

Васил Дуев

Из откровенията на автора:

Покрай „Кроасан“ често се сещам за кинтсуги, японското изкуство за поправка на керамика. Срещата ми с тези съдове и отчетливите им, позлатени пукнатини породи типично западняшко учудване − от малък знаех, че счупеното не бива да си личи. Знаех също, че хубавите дрехи се простират най-отпред, а на снимки задължително се усмихваш. Полираната красота ще спаси света − освен ако не я изпревари някой секси супергерой, който понякога умира, но само за малко. Има нещо утешително човешко в откритите белези, във видимите пукнатини, които заявяват: „Това е историята ми и тя е единствена по рода си“. Също толкова човешко, колкото убеждението, че дефектите, скрити под повърхността, наистина изчезват.

„Кроасан“ е един личен текст, който покълна от такъв белег и от опита ми да провидя в него някои отговори. Как се прежалва непрежалимото? Как се посреща онова, което докрай отпъждаме с „Не искам да мисля за такива неща“? Има ли смисъл в свят без някой, който е представлявал целия свят?

Мечтаех ли си, че „Кроасан“ ще спечели конкурса за камерна пиеса на Театър 199? Разбира се. Дори не съм си представял обаче, че ще попадне в ръцете на такъв способен, отдаден екип. Единственото, което ми остава сега, е да чакам с притаен дъх вдигането на завесата – и да ви пожелая приятно гледане!

Мартин Колев

Кои са замесени в Кроасан:

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Завършва психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (2016) и на фентъзи поредицата „Софийски магьосници“. През 2017 г. печели петия конкурс за камерна пиеса „Славка Славова“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“, както и Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. „Кроасан“ е първата му поставена пиеса.  

Васил Дуев е роден в София през 1990 г. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. М. Младенова и проф. Ив. Добчев и Въведение в режисьорската практика при проф. Пл. Марков. Сред редицата успешни образи, които създава е и ролята на Марк в постановката на Театър 199 „Валентин Стойчев“ – „Семеен съвет“ от К. Клементе. Като режисьор е номиниран за наградата „Аскеер“ за „Пилето“ по У. Уортън, Младежки театър „Николай Бинев“ и за наградата „Икар“ за авторския си спектакъл „Самотни персонажи“ в ТР „Сфумато“.   

Петко Венелинов е роден във Враца през 1988 г. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. М. Младенова и проф. Ив. Добчев. Богатата му актьорска биография включва изпълнението на Рейналди в „Пилето“ по У. Уортън в Младежки театър „Николай Бинев“, Авторът в „Самотни персонажи“ от В. Дуев в ТР „Сфумато“, Пешо Салепа в „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов в НТ „Иван Вазов“, както и ролята на Станислав в телевизионния сериал „Скъпи наследници“.

Цветина Петрова е от София. Родена е през 1990 г. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пл. Марков с асистенти П. Господинов и К. Ангелов. В своето  сценично портфолио тя блести в повече от двадесет роли, като Албена в „Албена“ от Й. Йовков, Виола във „Влюбеният Шекспир“ по Т. Стопард, Верочка в „Месец на село“ от Ив. Тургенев, Изабел в „Комична илюзия“ от П. Корней, Нина Заречная в „Магьосническо езеро“ по А. П. Чехов в ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна и Бианка в „Любовта на Анатол“ от А. Шницлер в ТР „Сфумато“.   

Премиерата се състоя с изключителен успех на 29 септември 2018 г. в театър 199 „Валентин Стойчев“.

Следващите представления на „Кроасан” са на 8-ми и 31-ви октомври.

Автор на снимките: Адриана Анкулова