Дядо Коледа

Кой е добрият старец, за когото всички говорят, но никой не е виждал

Днес той е облечен в червени дрехи, обкантени с бяло. Има дълга бяла брада и разбира се-шапка. Шкембенцето му не е бирено, а е просто израз на авторитет и благост. Всички го обичат, а той мисли за всички. Не е вълшебник, но има сили, които и един вълшебник няма. Всички знаят как изглежда, но никой не го е виждал. За сметка на това всеки е виждал стотици хиляди негови двойници, които плъзват в началото на декември по улици, магазини и всякакви обществени места. Дядо Коледа. Всъщност дядо Коледа не винаги е бил пристрастен към червения цвят.  През 19-ти век Дядо Коледа е обличал одежди в различни цветове – лилаво, зелено и синьо , в допълнение към червеното. Рекламата на познатата газирана напитка става толкова популярна, че след това той взема нейните цветове – червено и бяло, които трябва да му се признае – много му отиват. Не се чудете обаче ако в сувенирните магазини мернете „зелен“  или „син“ Дядо Коледа. В скандинавските страни, той още се появява в тези цветове.

1809 г. – американско списание публикува комикс, разказващ историят на Ню Йорк, в който включва и образа на добрия старец. Джон Пинард, основател на Нюйоркското историческо общество , проявява силен интерес към Свети Никола и холандската митология и през 1810 организира първата вечеря по случай празника. За нея художникът Александър Андерсън изготвил специално изображение на светеца. На това изображение той все още е показван като религиозна фигура, но също така ясно се виждали подаръци в чорапите на децата, които били окачени пред камината да съхнат. От там водят началото си и коледните украсите във фирма на чорапи и подаръците, пъхани в тях.

Следващ щрих в образа на светеца днес е поставена от Климент Мур и стихотворението му „Посещението на Свети Никола“. Той го пише, само за да развесели семейството си, но през 1923г. е публикувано и набира огромна популярност, но под друго заглавие – „Нощта преди Коледа“. Там Санта Клаус е представен като дребен стар елф, който лети на шейна, пълна с подаръци и впряг от летящи северни елени. Той каца по покривите на къщите, влиза през комина и оставя подаръци и лакомства в окачените на камината детски чорапки.

С течение на времето все повече детайли се добавят в легендата за Дядо Коледа. Томас Наст, карикатурист от 19ти век, прави серия рисунки, които пращат Санта на Северния полюс. Оказва се, че там има фабрика за играчки. В тези рисунки за пръв път се появява и дебелата книга, в която се записват имената на добрите и на лошите деца.

Вашият коментар