елен

Кога ставаме лоши

Казват, че всички хора се раждат с преобладаващо добро у себе си, че доброто начало е водещото. Води. До кога?
До момента, в който някой друг, чието водещо начало е било прекъснато, ни настъпи. Когато животът разпери пръсти и ни зашлеви мощен шамар или когато решим, че от доброто голям смисъл няма и особена полза – също.
Това, последното разсъждение, звучи особено страшно. Хоп – и решаваме, че добротата е безсмислена. един гол наивитет на голошкембе житейски надежди.
Дрън Дрън.

Кога ставаме лоши?

Може би, когато първото разочарование нахлуе в душата ни, неканено. Или, когато най-близкият ни приятел се изплюе звучно върху доверието, което сме му гласували. Или, когато портфейла започне да крещи от празнота. Или може би, когато поредната мечта се сгромоляса преди да е полетяла. Или когато…

Причини много и всичките можем да ги превърнем в оправдания, но има ли нещо, което наистина, истински може да извини лошотията. Онази – нарочната, спонтанната, искрената?

Не мисля…

Вашият коментар