Когато съдбата има други планове за теб – историята на Антониос Мавруполос, който се спаси от разбилия се в Етиопия самолет

Антониос Мавруполос ще остане в историята като пътникът, който оцеля от злополучния полет ЕТ 302, излетял от Адис Абеба за Найроби в 8 и 15 сутринта местно време и разбил се 6 минути след излитането. 157 пасажера е имало на борда, от над 30 страни. Мавропулос е трябвало да пътува до Найроби, за да присъства на годишната конференция на ООН. Той е ръководител на Международната асоциация за твърди отпадъци. Ето какво споделя Антониос Мавруполос на своята Фейсбук стена:

Бързайки да се кача на полет ΕΤ 302 Адис Абеба – Найроби, който се разби 6 минути след излитането, бях много изнервен, защото никой не ми помогна да стигна до гейта си бързо.

Изпуснах самолета си за 2 минути

Виждах пасажерите как се качват, свирих, викнах да качат и мен, но не ме допуснаха на борда. Всъщност не можах да се кача на самолета, защото не си бях дал багажа. Ако бях, щяха да ме чакат 15 минути и повече, защото, за да се качи един чекиран багаж са необходими поне 40 минути. Изпуснах полета и защото, както разбрах по-късно, съм слязъл първи от самолета и connection Ambassador , който е трябвало да ме посрещне, не ме е намерил.

Служителите на летището, любезни, ми смениха полета за 11:20, извиниха ми се за неудобството и ме настаниха в хубав салон за тричасовия  престой, който ми предстоеше. В 10:50, при опита ми да се кача на следващия полет, двама служители от охраната ме уведомиха, че по причини, свързани с безопасността, обяснени ми от старши офицер, те няма да ми позволят да се кача на борда. Протестирах разпалено, но без резултат. Бях отведен в полицейското отделение на летището, при неговия началник

Той ми каза да не протестирам, а да благодаря на Бог,

защото съм единственият пътник, неуспял да се качи на полет ΕΤ 302, с който е изгубена връзка. И това е причината да не мога да се кача и на следващия самолет – трябва да бъде изяснено кой съм, защо не съм се  на самолета, на който е трябвало да бъда и т.н. В началото си помислих, че нещо ме будалкат, но тонът му  разсея всякакво съмнение.

Почувствах как губя почва под краката си, но след  1-2 секунди се съвзех, мислейки си, че всъщност се случва нещо друго – може би проблем с комуникацията. Хората бяха много любезни, питаха ме, каквото беше необходимо, изясниха ситуацията и ме оставиха да чакам.

Сложиха ме да седна в един салон и ми казаха да чакам, докато не ме информират.

Потърсих в мрежата нещо за полета, който изпуснах, приятели от  Найроби ме информираха, че 30 минути след очакваното време за кацане, все още не се е приземил и няма информация и изведнъж бяха прекъснати всички Wi-Fi мрежи на летището.

За щастие съществуват SMS -и – от близък приятел научих, че самолетът се е разбил веднага след излитането и в гръцките медии вече е излязла новината за трагичния инцидент.

Тогава осъзнах, че трябва да се свържа с близките си и да им кажа, че не съм бил на борда и че за две мънички минути закъснение съм се спасил. Тогава разбрах какъв късметлия съм.

Този текст написах, за да изляза от шока, който преживях. Публикувам го, за да кажа на всички, че видимите и невидими нишки на съдбата плетат мрежата, в окято е уловен живота ни.

Има милиони малки нишки, които почти никога не се чувстваме – но е достатъчно една да се скъса, за да разтопи тъканта мигновено.

Това е наистина първият път, когато се радвам, че написах пост, и съм благодарен, че живея и имам толкова много приятели, които ме накараха да почувствам тяхната любов – целувам ви всички и изказвам гореща благодарност за вашата подкрепа.

Maybe not too old to rock n roll – but certainly too young to die…

Неделя 10/3/2019, 13:00 Адис Абеба, Етиопия