…или как убиваме изкуството изкуствено, но не и изкусно
Пия обедно кафе и се опитвам да изпразня главата си. Да, ама не става! Защо ми трябваше да чета за Кармен.?! Твърде, доста, в повече и мнооого отгоре ми дойде това с Кармен, да знаете. Е, коя, коя Кармен – тази на Бизе, дето я убива полудял от ревност мъж. Много красиво я убива на сцената вече толкова години и публиката просълзено аплодира. Наскоро обаче някакъв флорентински авангардист-режисьор – Лео Мускато, сметнал за непоносима финалната сцена, защото в днешно време било недопустимо да се прокламира от сцената подобно насилие над жени.
Въх, въй и олеле малеле! В ужас съм. Трескаво си мисля как айдееееееееееее и изгоряха „Козият рог”, „Малката стопанка на голямата къща”, „Брулени хълмове” и още тонове от любимите ми творби – книги, филми, пиеси, опери, песни и т.н. И това само в разрез с активностите по отношение на домашното насилие. Ами като включа и мотивите за спирането на пре-обичания от мен филм „Отнесени от вихъра”, ами и дейностите по превръщането на циганите в роми -тук „Под игото” влиза мощно под ножа, ами правата на децата – сбогувайте се с „Клетниците”, „Оливър Туист”, „Пипи”, защитата на коалите, еделвайса и пръцкащите розови скали (идея нямам дали има такива, но би било чудесно да съществуват)… Не знам,
остана ли нещо, което да не обмислим за префасониране, а???
Каква колосална задача стои пред нас! Вместо да се напъваме да създадаваме своите нови шедьоври на времето, да представим проблемите си в съвременния дух, чрез модерните средства, език, стил, класа, да творим, създаваме, съзидаваме, то ние се завъртаме безпомощни около оста на творческата си немощ и идейна пустота и се насочваме към пренаписване и поправяне на класики. Гениално! И авангардно! И революционно! И … жалко, та чак нищожно.
Самият ново-автор счита за свое неприкосновено право да упражнява културна и интелектуална свобода за „изненада”. Тук е мястото гръмко да се обявя за радетел и защитник на всякакви права, свободи, равенства и толерантности. Е, хайде да не са всякакви, защото никога няма да преотстъпя на мъж по-голямата част от шоколада си и винаги ще настоявам да ми подава ръка, когато слизам от кола, както и да ми поднася кафето в леглото сутрин. Но това е в частния ми случай, за другите права и свободи ми е мисълта. Всички и всякакви. Всички ние имаме своето място под слънцето и заедно създаваме колорита на този свят. Категорично съм против насилието, агресията, дискриминацията, несправедливостта. Това обаче включва и изнасилването на изкуството, както и осакатяването на творчеството от отминали епохи. Като ще говорим за права и свободи, то кой пази тях от посегателства и свободата им да съществуват необезобразявани. И кога ще ни проумеят коравите кратуни, че права и свободи не се бранят със забрани и подмяни?
Дядо ми беше голям мъдрец и винаги повтаряше, че всяко прекаляване е вредно – и най-добрите намерения, най-големите ценности и най-хубавите качества могат да се превърнат в зло, ако изтървеш мярата, ако прекалиш.
Прекалената свобода се превръща в свободия, която в крайна сметка отнема свободата,
прекалената любов се превръща в обсебване и задушаване, прекалената толерантност ти изяжда главата, а от прекаленото сладко дебелееш грозно. Не го е измислил той, естествено. Просто от него го запомних. И ако приех спокойно идеята в лондонското метро да променят обръщението към пътниците в името на сексуалните различия, защото честно казано, никога не се заслушвам толкова по обществени съобщения, то посегателството на изкуството по този начин определено намирам за кощунствено и твърде прекалено. Народът съвсем натуралистично е определил подобни начини кратко „засили се да пръдне, ама се на…а”. Някои неща завинаги ще останат изкуство, докато тези извън мярата няма да са нищо друго, освен изкуствен напън.
Сега стоя и се моля да не хрумне на някой активист да започне разпалено да защитава правата на блондинките. Няма да понеса, ако ми забранят любимия филм „Професия блондинка” или започнат вместо руса лигла, да ме наричат почтително самоуважаваща се златокосна, което само ще ми докара усещане за старост и нерадост.
Последни коментари