Камериерка на новото време – 4 част/Бела Велчева

В махалата цял месец не спря да се обсъжда изчезването на Галина. Тя беше най-пикантната новина, която успя да измести дори случката с  кражбата на булка от съседното село.

    Асен не излезе от кръчмата седмица. Там замръкваше и там осъмваше. Стискаше здраво в ръка бутилката от бира и изръмжаваше на всеки, който се опитваше да му я изтегли от ръцете. Правеше голям оборот в кръчмата, затова и се съобразяваха с него. А той имаше специално желание – по телевизора да върви само  „Планета“. За седмица всички посетители научиха новите фолк хитове. Беше на особена почит песента „Грешница“. Тази песен започнеше ли и Асен викваше с все глас:

– Усилиииии!

Впиваше кървясали очи в екрана, вдигаше показалец към него и шепнеше:

– Грешница, грешница е тази!

Никой не смееше да му противоречи. И без това го смятаха за полудял от мъка, защото твърдеше, че Галина е на екрана. Лудост, пиянство и лош характер е взривоопасна комбинация, ето защо не го  закачаха. Пи седмица, а после спря.

Прибра се при синовете си, които не се осмелиха да питат къде е майка им. Така мина месец, докато един ден в селото не се появи лъскав черен джип BMW със затъмнени прозорци. Такава кола за сефте минаваше през тяхното село. Караше бавно, защото по гумите му моментално наскачаха бездомните кучета, които с лая си привикаха и песовете  от дворовете на къщите. Децата също затърчаха покрай джипа с лъскавите джанти на гумите. Какафонията от лай и  детски викове изкара на улицата и другите съселяни от махалата. Заформи се една порядъчна група от хора, която следваше по петите пъплещия напред автомобил.

Изненадващо за всички джипът спря пред къщата на Асен. Първо от него слезе шофьорът. Здравеняк два метра, с фризирана брада, облечен в черно. От тениската, издута от мускули, се  подаваха рисунки. Започваха от впечатляващите  бицепси, приличащи на  надути пред спукване балони, и се спускаха чак до китките. На едната ръка се открояваха   рози с бодли, скрили дулата на две двуцевни пушки, а на другата – череп със забит меч в очното  дъно, от което  втренчено гледаше змия с отворена уста и изплезен език. Той заобиколи с тежка походка автомобила и отвори внимателно  вратата на задната седалка. Първо се подадоха червени токчета, отразявайки слънцето в лачените носове на обувките, а после се появи  и смугла красавица, с впит по тялото гащеризон, стискаща в лявата си ръка златна чантичка.  Ярко червило аленееше на устните й.  Горната част на лицето й не се виждаше, защото го  закриваха  големи слънчеви очила. Косата, хваната на конска опашка, се спускаше чак  до кръста й.

„Еха“ – дочуха се възхитени възгласи.

Мацката се огледа и като позна стрина Калина, облечена по  пеньоар сред тълпата, й махна, казвайки:

 – Здрасти, лельо!

Недочаквайки  отговор, се отправи  с бърза походка към къщата на Асен, оставяйки стрина Калина със зяпнала уста.

Отварянето на входната врата свари Асен в тоалетната, тъкмо си вдигаше панталона.

– Какво забравихте, бе? – провикна се – нали щяхте за седмица при ба …

Изречението остана наполовина да виси, щом Асен видя кой стои пред погледа му.

– Ах, ти – рипна срещу нея щом се опомни, но една здрава ръка го стисна за врата.

Галина присви очи срещу Асен, големи мигли потрепнаха като разтворено ветрило.

 – Идвам за децата.

– Децата няма да ги видиш. Само през трупа ми, чуваш ли?

 – Кроткоо – метален глас и ръце на клещи поставиха Асен на стола в хола.

Асен задиша тежко. Поглеждаше ту двуметровото чудовище в черно, ту  Галина. Тя кръстосваше малката стая с вдигната глава. Конската й опашка следваше всяко поклащане на тялото й. Тази перука със сигурност не е от фризьорката Божура. Очите му се напълниха с бяс. Ето я причината за всичко. И той реши, че може да е последното, което ще направи, но че ще  смъкне от главата на жена си проклетата коса. Тя  пък за негов късмет, скъси разстоянието помежду им и се надвеси над него. Колкото повече лицето на Галина се приближаваше, толкова по-различно му се струваше. Устата една голяма, миглите й, стигащи до веждите. Настръхна. Прозря. Откраднали  са жена му!

– Ти не си Галка! – с ужас викна Асен.

Галина рязко се отмести. Издиша звучно.

– Казвай къде са децата и не ми губи времето.

– На непознати децата си не давам. Ще извикам полиция – гласът на Асен ставаше все по-силен.

 – Асене! – чу се предупредително.

– Не ми викай Асене. Я си дай личната карта. Дай я, дай я! Не искаш, а..?

Галина с досада отвори  златната си чантичка и хвърли на масата лична карта.

– Виждаш ли?

– Виждам. Не си ти!

Асен скочи от стола.

– Кои сте вие, бе?! Отвлякли сте жена ми , откраднали сте й документите, че и децата ми искате.

Галина изпуфтя. Само това не беше очаквала. Погледна се в огледалото на стария бюфет. Специално се издокара, по последна мода, да го респектира, а той този цирк да й спретне. От виковете му можеше да нахлуе в къщата цялата махала и тогава от Жорката, който играеше роля и на шофьор и на бодигард, нямаше да остане и помен, че и от нея.

– Докажи, докажи, че си Галя – не спираше Асен, за момент  се умълча, а после  продължи – Тя има бенка на гърдите, събличай се, събличай се!

Без много да се колебае, Галина изхлузи през глава връзката от врата си, която държеше гащеризона. Толкова бързаше, за да спре виковете на Асен, че без да иска, повлече и опашката си. Закачи се конската опашка на възела и висна под него. Доплака й се. Най-държеше на косата си. Гащеризона се изхлузи под гърдите й.

Асен се взира, надигнал глава, гледа – бенката на Галина на гърдите. И като му стана страшно и тъжно, и като седна обратно на стола – заплака. Плаче като малко дете.

Галина и тя седна на съседния стол, защото й се подкосиха краката. Държи конската опашка в ръцете си и тя плаче. От очите й капят тежки сълзи и правят черни магистрали от туш по красивото й лице. А Жорката, с фризираната брада и големите мускули, стои изправен до тях и  се ядосва, че цигарите му останаха в колата.

Още от Бела Велчева в „Страничката на Бела“