Какво искат жените? Ако зададем този въпрос на 100 мъже, вероятно поне 70 от тях уверено ще изредят някакви неща от сорта – романтични жестове, подаръци, цветя, секс…Дали са прави? 50 от тях може би ще кажат – абсолютно, останалите ще креснат – всъщност жените искат пари. Ако пък срещу тези мъже изправим 100 жени, вероятно накрая всички ще си тръгнат сърдити. Защото и жените не са сигурни точно какво искат. Не и като единна вербална формулировка. Не и като всемоментно усещане. Не като дефиниция и не по дифолт. Защото дифолтът е едно, а реалностите – често нещо съвсем различно.
Да речем, че трябва все пак да дефинираме, ей така на прима виста, аз вероятно бих казала – любов, романтика и разбиране.
Но на секонда виста, дълбоко в себе си, всъщност искам свобода. Не свобода от връзка, а свобода да бъда това, което искам да бъда. Парадоксално нали?! Та кой ми пречи, ще възкликне някой.
Да речем, че трябва все пак да дефинираме, ей така на прима виста, аз вероятно бих казала – любов, романтика и разбиране.
Но на секонда виста, дълбоко в себе си, всъщност искам свобода. Не свобода от връзка, а свобода да бъда това, което искам да бъда. Парадоксално нали?! Та кой ми пречи, ще възкликне някой.
Кой?
Искам да пътувам, искам къща на морския бряг и друга в планината, искам да мога да пея, искам да не се налага да правя някои неща.
И какво се оказва – никое от всички тези неща не отива в оная графа горе, с дефинициите – любов, романтика и дъра-бъра. Всъщност може да се окаже, че искам някакви материалности и капризнича. Ето затова е къде-къде по-удобно да искам възвишености по дифолт.
А всъщност искам любов, но я имам…Т.е. всъщност не искам, защото се чувствам щастлива с усещането на притежателка. Искам романтика, но не непременно, идва момент, в който разбираш, че между романтика и романтика понякога има гигантска пропаст, която някои хора не могад да прескочат. И тогава уютът на естествеността е повече от романтика. Искам разбиране…а дали? Как някой да ме разбере правилно, след като аз самата се губя в себе си.Какво искат мъжете? Не ме питайте, не знам. След 50-те нюанса сиво, пък хептен съм несигурна в сигурността си.
Искам да пътувам, искам къща на морския бряг и друга в планината, искам да мога да пея, искам да не се налага да правя някои неща.
И какво се оказва – никое от всички тези неща не отива в оная графа горе, с дефинициите – любов, романтика и дъра-бъра. Всъщност може да се окаже, че искам някакви материалности и капризнича. Ето затова е къде-къде по-удобно да искам възвишености по дифолт.
А всъщност искам любов, но я имам…Т.е. всъщност не искам, защото се чувствам щастлива с усещането на притежателка. Искам романтика, но не непременно, идва момент, в който разбираш, че между романтика и романтика понякога има гигантска пропаст, която някои хора не могад да прескочат. И тогава уютът на естествеността е повече от романтика. Искам разбиране…а дали? Как някой да ме разбере правилно, след като аз самата се губя в себе си.Какво искат мъжете? Не ме питайте, не знам. След 50-те нюанса сиво, пък хептен съм несигурна в сигурността си.
Кой задава рамката, в която да се напъхаме универсализирано?
И когато се окаже тясна, кой назначава диетата?
Житейска диета, житейско правило, житейско право…
Не вярвам в универсалното. Ц. не вярвам. Скучно ми е и ограничаващо.Какво искат мъжете и какво искат жените по принцип и по дифолт няма никакво значение, има значение какво искам аз, ти, той, тя, то. И това е важно.
Човекът е единственото животно, което прави това, което трябва, а не това което иска. Социален постулат. И блажени са онези, които успеят на някакъв етап от живеенето си да намерят баланса между трябва и искам.
Ето аз днес искам да мога.
И когато се окаже тясна, кой назначава диетата?
Житейска диета, житейско правило, житейско право…
Не вярвам в универсалното. Ц. не вярвам. Скучно ми е и ограничаващо.Какво искат мъжете и какво искат жените по принцип и по дифолт няма никакво значение, има значение какво искам аз, ти, той, тя, то. И това е важно.
Човекът е единственото животно, което прави това, което трябва, а не това което иска. Социален постулат. И блажени са онези, които успеят на някакъв етап от живеенето си да намерят баланса между трябва и искам.
Ето аз днес искам да мога.
