Ако зимата в България се оказва събитие, то метрото отдавна вече не е новина. Не и за София, не и за някои части на София. Затова не мога да спра да се учудвам как някои хора макар да ползват тази благинка ежедневно, така и не се научиха как да се държат в нея. Тази
инструкция за употреба на беге метро
е за вас – тези, които толкова много бързате да „яхнете“ подземния кон, че още щом сетивата ви доловят в далечината тихото му потракване, нетърпеливо прекрачват жълтата линия. Стоп!
1. Не пристъпвайте жълтата линия. Не и преди влакчето да е спряло на станцията. Защото е опасно. И ако вие сте ревностен любител на опасностите, то другите не изгарят от желание поради вашата екстремност да слушат гласа от високоговорителя, повтарящ с роботизирана натрапчива монотонност, че жълтата линия не трябва да бъде пристъпвана. Не трябва.
2. Идва метрото и изпитвате панически ужас, че предвид тълпата вътре и тълпата вън ще останете на перона. Това ви подтиква да заемете стратегическа позиция точно в центъра срещу отварящите се врати.. Не го правете! Не е това мястото, защото дори да се чувствате невидим, не сте. Дори да се чувствате фин като струна – не сте, дори да се чувствате нисък като мравка, не сте. И дори да чувате „внимание вратите се затварят“, а вие все още сте десети на опашката, ще се качите преди вратите да се затворят.
3. В случай, че чувате „Внимание, вратите се затварят“, но все още се опитвате да прескочите въртящите се пръчки…не тичайте…вратите ще се затворят, но може да се случи вратите да се затворят доста преди целия да сте в мотрисата. Неприятно е и…болезнено. Спестете си го.
4. В случай, че чувате „Внимание, вратите се затварят“, а бабата пред вас се тътри едва едва, не псувайте, не бутайте, не използвайте лакти. Докато сте на вратата, тя няма да се затвори.
5. Вече сте вътре. Ура! Имате цели седем станции до крайната точка на своето пътуване. Отново – Ура! Тогава…защо заставате на вратата? Навътре е празно, влезте, не се притеснявайте!
6. Продължавате да сте вътре, дори правите някакви си колебливи три-четри крачки по посока вътрешността на мотрисата. И о, чудо – има място за сядане и то не едно, а цели две. Което не означава, че и двете са за вас, за раницата ви, за втория ви крак, за плика с покупки, за…Значи въпросът с местата стои така – в по-новите мотриси е лесно-седалките са отчетливо сепарирани. В по-старите може и да се объркате, но знайте – дългите са шестместни, малките, до вратата – събират три метрочовека (при добро желание и разумни габарити).
Разбираемо е, че въодушевлението от намереното свободно място може да ви накара да разтворите широко крака, за да почувствате свободата в междукрачието (особено ако сте от мъжки пол), но e препоръчително да овладеете тази си емоция и да се позиционирате в рамките на едно човеко-седалко-метро място.
7. Гладен сте. Цялото цакане, борба за място е изострило глада ви,а баничката послушно чака реда си в хартийката в лявата ви ръка. Нека остане там поне докато напуснете метростанцията. Метрото не е закусвалня.
8. Не сте седнали, но пък сте имали късмета да се хванете за вертикална пръчка. Честито! Това е постижение, заслужаващо вашата радост, но все пак – не прегръщайте пръчката, споделете я с останалите желаещи.
9. По стечение на обстоятелствата – житейски и метротакива, пътувате досами вратата, но до вашата станция има още мноого път. Няма как-ще ви се налага да слизате поне дотогава докато не намерите по-удобно местенце навътре.
10. Когато слезете от метрото, а и преди да се качите, вероятно използвате ескалатори . Не заставайте в центъра им, нито вляво, а стойте отдясно. Същото важи и за движещата се пътечка.
Важна бележка: четящите горното най-вероятно не се нуждаят от тези инструкции, защото обикновено присъстващите винаги правят изключение. И служат за пример, разбира се…
