за дебютния роман на Борислав Вълов – Ей Бо
…Да! В моите очи виждаш, че Обикнах този роман!
Хващам в ръце „Защото в твоите очи…“. Какво правя първо? Да, както всеки друг, разгръщам да видя посланието. О, харесва ми! С въпрос е. Аз обичам да задавам въпроси, но повече обичам да ми задават въпроси, които да провокират любопитството ми. Шантаво, нали? Но… да се върнем към романа… (Сигурна съм, че наопаки на повечето хора) Не очаквах нищо забавно. Очаквах нещо сериозно!
И така, направих си чаша кафе и в 19 часа и няколко минути, започнах да чета. Първите страници – леки и сладки. Хм… симпатичен тийнейджърски роман, помислих си. Но продължавах да разгръщам жадно. Винаги имаше нещо, което да ме задържи. И в един момент осъзнах, че този роман в никакъв случай не е това, което си въобразих в първите минути… Не е обикновен тийн роман.
Нещо повече е! Много повече е!
„Защото в твоите очи…“ е книга, която в първите си страници те вкарва в перфектния, сладък, магичен свят на първата и истинска любов. Ева и Алберт са едно цяло. Предопределени да бъдат заедно, нали така се казваше? Книгата те потапя в топла въздушна прегръдка, примесена със сладникавия аромат на първа любов… и с вкус на захарен памук, който кара сърцето ти да пее с мек трепет, с пламъче, което предвещава да се разпали до стихия… но именно в най-нежния и важен момент историята прави рязък завой. И вкусът се променя от сладък захарен памук в голям шот текила!
Внезапно нахлува ЦУНАМИ. Прави го тихо, но мощно, сякаш попива дъха зад гърба ти и в момент на слабост те притиска в обятията си. Гърдите ти се стягат в спомен за някога неизречени думи, в онова „можеше“ и “щяхме”, които знаеш, че никога няма да бъдат изказани. Времето спира, светът става суров. Без повече музика и блестящи мечти! Пулсът на страниците удря брутално в гърдите ти. Спомняш си, че едно грешно решение може да обърне с главата надолу целия ти свят… или този на другите.
Именно тогава идва тишината: тежка, пронизваща, крещяща. Чувстваш се като във вакуум. В гърдите ти са застинали искрица притеснение и примирение. И точно тук, в това уязвимо пространство, книгата разгръща своето истинско значение – тя не е в ръцете ти за да даде отговори, а да остави у теб въпроси, които да пулсират неравномерно. Ден след ден, всеки ден.
Това пречупване – от невинното, в онова болезнено „след“ – те кара да осъзнаеш колко крехък е баланса между “сме” и “щяхме да бъдем”. След това затваряш книгата и… ти вече не си Ти. Пораснал си. Отново. Миризмата на захарен памук все още остава да лепне по пръстите ти… но усещането, че щастието може да се изплъзне между същите за по-малко от секунда, без дори да те пита, оставя петна сол по лицето ти.
Кое е най-ужасното на любовта или живота, прекършени без време? Това, че оставаш бос върху малки остри камъчета, всяка стъпка напред е белязана от “А можеше…”, “Ами ако…”, “Дали щеше…”
Събираш се отново и намираш сили да обърнеш последната страница, тогава усещаш сетивата си по-остри от всякога: илюзията за вечно щастие е разкъсана, но на нейно място се ражда тихата сила на приемането. Навява прилив на смирена надежда и желание да продължиш да живееш.
И докато оставяш книгата на нощното шкафче, в теб се прокрадва една деликатна увереност: че животът, въпреки изпитанията, продължава да те учи да обичаш и да вярваш – във всеки негов миг… в най-болезнената тишина или в най-утешаващата буря…
“Книга с кауза.” – да!
Ей, Бо… наистина е така! Книгата бележи с истини, които носим в себе си, но на които често обръщаме гръб… и които често водят до нещо ужасно, особено когато бъдат подценени…
Последни коментари