Астрид Линдгрен

Законът на Мойсей не забранява на старици да се катерят по дърветата – за Астрид Линдгрен, щурачката

„Ах, как умеехме да играем, катерехме се на най-високите дървета и скачахме върху дъските в дъскорезницата. Качвахме се на покрива и балансирахме върху него и само някой ако се спънеше игрите ни можеше да прекъснат завинаги“,

споделя в спомените си писателката Астрид Линдгрен. Независима, смела и определено извън рамките на общоприетото, „майката“ на едни от най-любимите персонажи на поколения деца спокойно може да бъде припозната като прототип на своята Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.

Необикновената си страст към игрите и забавленията Астрид запазва до преклонна възраст – умира на 94 годишна възраст.

 „Законът на Мойсей, слава Богу, не забранява на старици да се катерят по дърветата“

обичала да казва приживе писателката.

Поведението на младата Астрид често скандализирало околните. На 17 години си подстригва косата съвсем късо, което буквално докарва до шок жителите на родното ѝ градче.

Хората идваха при мен на улицата и ме молеха да сваля шапката си, за да видят как съм се подстригала. Някои се възхищаваха от прическата ми, но те бяха малцинство.

четем в спомените на знаменитата писателак, която въпреки многобройните молби на баща си не спира с ексцентричното непослушание. И през ум не й минава да се прави на добро момиче. Тя категорично смята, че с външността, която я е дарила природата, няма големи шансове за успешен брак и не слага това като цел на живота си. Съвсем млада започва работа в местния вестник, но едва навършила 18 години разбира, че е бременна.

Ражда малкия Ларс и първоначално го дава за отглеждане в приемно семейство, после го отглеждат нейната майка и баща. Така и не разкрива кой е бащата на детето, слуховете гооврят, че това е бил нейният пряк началник – доста по-възрастен и със семейство.

За да скрие тъмното си минало,

младото момиче заминава от малкото си родно градче Вимербю за Стокхолм, където има повече възможности да получи работа. „Самотна и бедна съм – пише по това време Астрид на брат си Гунар. – Страхувам се от настъпващата зима.“

1928 г. се оказва добра за нея – директорът на Кралския автомобилен клуб я назначава като секретарка. Бунтарката с нетипична красота го очарова и не след дълго той се оказва влюбен в нея „Той ми призна, че се е влюбил в мен от първия поглед и през тези две години не е свалил погледа си от мен. Разказах му всичко за себе си и, разбира се, за сина си. Той нито секунда не се поколеба: „Обичам те, а значи обичам и всичко, което е част от живота ти. Ларс ще бъде наш син, доведи го в Стокхолм“.

Астрид приема предложението, защо смята, че Стуре Линдгрен е добър и стабилен човек. Тогава тя е на 21.  Не след дълго дарява съпруга си с дъщеря Карин. Но даже това не сближава Астрид с благовъзпитаните шведски майки.

Тя си остава майката-хулиганка, която с удоволствие участва във всичките им игри. Веднъж дори скача в трамвая, когато е в движение, за което кондукторът я глобява.

Същите като нея са и произведенията ѝ. Педагозите ги наричат неблаговъзпитани и недостатъчно поучителни. В началото Астрид Линдгрен започва да ги пише за децата си.  По-късно се включва в литературен конкурс, спечелва го и книгите ѝ стават популярни по целия свят, но ако у децата приключенията на Карлсон и Пипи предизвикват възторг, то у възрастните – опасения.

Например поради факта, че пухкавият Карлсон провокира децата да бъдат непослушни, книгата е забранена в много американски щати. Непослушната Пипи също е сочена като лош примел за малките и много родители са отказвали да я дават на своите деца, за да не ги научи на лоши неща.

Всъщност Астрид създава Пипи за Карен. През 1941 г. малката дъщеря на писателката се простудила и трябвало да остане на легло. Майка й всяка вечер й разказвала приказки и Карен веднъж пожелала да й разкаже история за

момиченце на име Пипи, което носи различни чорапи

Пипи Дългото чорапче

Така се „ражда“ великата лунавича щурачка, която един професор по литература нарича „Душевноболно момиче, чието поведение буди отвращение и омерзява душата“. Мнението на феминисктките е коренно противоположно – те издигат Астрид Линдгрен в своя пътеводна звезда, свой кумир.

Разбира се, Астрид Линдгрен не се интересува от хорското мнение. Винаги различна и с чувство за хумор, до смъртта си тя си остава – различна и бунтарка. След като на нейно име кръщават неголяма планета, щурата писателка започва да се представя като: приятно ми е,  Астероид Линдгрен. През 80-те години на ХХ век Астрид престава да съчинява нови приказки, но пак не се превръща в типична пенсионерка и ежедневно отговаря на стотици писма.