будители

Животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж

Векът е 19, по-точно – краят му и България вече е свободна – отърсила оковите от себе си и освободила тялото и най-вече душата си. България отдавна си е дала сметка, че душата й живее благодарение на онзи изконен дух, българския, който от век на век, от руина на руина, като феникс е пренасял паметта народна с помощта на словото и делото.

Та тогава, в онези следосвобожденски времена, българинът разтърква очи и прекланя глава пред онези, дали му сила – будителите. Прескача от века на робството във века на съзиданието, носейки със себе си паметта като будилник за духовност. Започват да се раждат улици, носещи имената на великите българи, съхранили българската духовност и просвета.. Читалища, училища ги приемат за свои патрони, за свои символи и вдъхновители.

За първи път  народните будители се честват официално на фестивала в Пловдив през 1909 г.

През 1922 г.  министърът  на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски, по инициативата на именити български интелектуалци, обединени от стремежа си да съхранят българщината:
Станимир Станимиров, Иван Вазов,  Александър Радославов,Адриана Будевска,  Димитър Лазов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Елена Снежина

внася в Министерски съвет предложение 1 ноември да бъде определен за Ден на българските народни будители.
На 31 октомври 1922 г.  празникът е обявен официално с  постановление на Министерския съвет .

Патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски – светецът, олицетворяващ българското, любовта към ближния, безкористното себеотдаване. Това е и светецът,  към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

Прокламацията на Деня на българските народни будители е:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
image

По повод обявяването на празника за официален и общобългарски, Стоян Омарчевски казва:
„…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… …
….като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

Да се знае и помни, че този ден обединява и не разделя, че Денят на будителите е ден за бодрост и упование, ден, който свързва минало с настояще, проправяйки път към миналото. И името на всеки може да се нареди до редицата със светли примери, ако носи светлината…