Една ракия, моля/Алба

– Ще се гръмна, казвам ви, не знам как ще избутам още две години – Емилия се тръшна на стола, който поскръцна от тежестта й – ало, момче, един аперол за мен. Не! Една ракия!
– Ракия?! – Нора повдигна многозначително изрядните си вежди и направи знак с глава към Вера и Дора, които отпиваха от коктейлите си.
– Ракия, муци, ракия! Идвам от родителска среща! РО ДИ ТЕЛ СКА СРЕ ЩА!!!Ти знайш ли кво е това?! Не знаеш и по-добре! Това е адът на адовете, дъното на дъната, рекета на рекетьорството. По-зле е от критическата, казвам ти. Хубаво ми викаше келеша, че не ще да учи, да работел, ма аз. НЕ! Образование ти трябва, не може без средно! Ракията да е голяма. Една голяма дюлева – обърна се към сервитьора, който все още стоеше до масата, очаквайки промяна на поръчката
– Но, госпожо, ние нямаме дюлева ракия. Мога да ви предложа…
– Тогава сливова, и сливоа ще свърши работа, но да е ГО ЛЯ МА
– Исках да кажа – ние ракия не предлагаме. Тук е коктейл бар. – момчето направи знак с ръка, обхващайки масите наоколо, на които всички смучеха някакви цветни напитки през цветни сламки. – Мога да ви предложа….
– Уиски имате ли? – Емилия се вторачи в него, без да мига
– Да, разбира се, мога да Ви предложа…
– А-ха, значи уиски може, ракия не може. Демек, простолюдие не приемате, така ли?!?
– Не, госпожо, просто в нашите коктейли…
– Не ми се обяснявай! Разбрах! Тук не е за простолюдието, ясно ми е , нямам място тук, не съм изискана един вид, някаква обикновена домакиня съм – гласът на Емилия вече се извисяваше над гласовете над останалите в заведението, а приятелките й със знаци се опитваха да я накарат да понижи тон
– Какво ми ръкомахате пък вие? Какво?! Човек не може да се отпусне. Навсякъде – плащай, плащай, плащай. Униформа 300 лева, учебници хилядарка, щори за класната стая 100 лева, извънредни нужди още сто, букети 100, набабатихурката 500. Ми, госпожо Петрова, като не може да си го позволите, ми вика, има други училища. А бе вие представяте ли си, имало други училища! То и други барове има, ама ракия няма.
– А Васил? – плахо се обади Дора, която беше сграбчила чашата си с две ръце
– Какво Васил?
– Ами той да даде тези пари, не е като да няма, все пак собствен бизнес върти – довърши Нора и извади огледалце от чантата си, за да поправи червилото си.
– Майната му на Васил и на пачаврата му и на нея майната й! – тропна Емилия по масата и чашите се раздрънчаха, но като видя слисаните физиономии срещу себе си поясни кратко
– Васил ме напусна. Имал нужда от пространство и да намери себе си. Задушавал се с нас. Да не съм чула повече името Васил, ясно!
– Бе я донеси на дамата една дюлева ракия, от моя запас, каза управителя на коктейл бара, който се беше появил, привлечен от врявата. ГОЛЯМА ДА БЪДЕ!