Самотата ми се беше прилепила като втора кожа по онова време. Виждах съжалението в очите на хората, когато се появявах сред тях в редките ми походи до супермаркета в града. Вземах продуктите – винаги едни и същи, плащах на касата и се измъквах възможно най – бързо. Самотата ми като тромава опашка се помъкваше след мен, блъскайки се безконтролно по ъглите. Опитвах се да намеря смисъл в страданието, което ме обземаше, когато си задавах неизбежния въпрос – как ще я караме от тук нататък, скъпа? Но нищо не ми идваше наум.
В онзи ден шофирах срещу залеза – на задната седалка на раздрънкания ми Форд се полюшваха апатично каса вино и две франзели. Darling, Darling пееше меланхоличен женски глас от радиото и аз увеличих звука. Следях пътя без особено внимание – песента ми причини слаба болка в гърдите преди да ме отнесе в спомени.
Ударът беше мигновен. Първо го чух, после колата се разтърси из основи все едно ме блъсна метеорит. Натиснах спирачките и изскочих навън. Мъжът лежеше върху прашния път и не помръдваше.
Боже, убих човек – мисълта беше толкова противна, че ми се повдигна. Тялото бе проснато на не повече от 3 метра от мен и аз ясно виждах неестествено подвитите крака и широкия гръб под ризата. Изведнъж излезе вятър – изсвири в клоните на близките дървета и протяжно се смеси с музиката от колата. Огледах се безпомощно наоколо – нямаше жива душа. За секунди залезът стана дълбок и червеното плъзна навсякъде.
– Хей – бях се доближила до мъртвия и го разтърсих в налудна надежда – добре ли сте ?
Естествено, че е добре, що за въпрос, просто си лежи тук неподвижно
– Хей – клекнах и опитах да пъхна пръсти под яката на ризата му – хей.
–Ако… Още… веднъж.. Ми кажете това… хей… – разкашля се и спря, а аз скочих и отстъпих една крачка назад. Мъртвият беше жив.
*
Къщата ми е голяма. Имам я от родителите си – в нея съм родена, в нея се роди и синът ми, който сега живее някъде в Южна Америка и ми се обажда два пъти в годината – Веднъж за Коледа и веднъж за рождения си ден. Не обитавах повечето стаи – откакто Стан замина, се бях свряла в южната спалня. Онази зима беше ужасно студена, а аз нямах сили да се справям със затоплянето на огромната ни спалня – отопляваше се с камина, която Стан палеше в зимните нощи. Преместих се и бързо свикнах с новото място. Прозорецът гледаше към задния двор, а тишината и зеленината ме успокояваха. Не готвех. Ядях в леглото, върху голям поднос. Ръсех трохи върху белите чаршафи, после ги избутвах с длан на пода. Никога не влизах в кухнята. Както казах, използвах само южната спалня и банята към нея.
*
Мъжът седна на стола и се огледа.
– Доста изискано – каза, а аз повдигнах рамене в безразличие – кухнята ви си я бива.
– Гладен ли сте – попитах го и без да чакам отговор сложих бутилка вино и франзела на масата.
От доста време вечерях само с това – малко франзела, зехтин и чаша вино. Нарязах хляба на дебели филии и отворих бутилката. Поръсих с Extra virgin върху франзелата и той остави дълбоки жълти петна върху бялата ѝ мека среда. От дъската нападаха трохи по масата и докато отпивах от виното, наблюдавах как мъжът ги събра с пръсти – оформи малка купчинка пред себе си.
– Добре ли сте – питах го за стотен път – чувствах се виновна.
Поклати глава, предполагам означаваше, че е добре и отново огледа стаята.
– Сама ли живеете тук – въпросът беше нетактичен и аз се размърдах нервно на стола си.
– Не – казах – живея с Рик.
Погледна ме изпитателно и отново зададе нахален въпрос
– Кой е Рик?
– Кучето на съседа – отвърнах раздразнено и веднага след това избухнах в смях – ку – че – то – на – съ – се – да – натъртих и думите излязоха като залп от картечница, което още повече ме разсмя.
– Чудна жена сте вие – непознатият глътна почти наведнъж чашата с виното си и се пресегна за бутилката.
– Кое ми е чудното – изведнъж станах отново сериозна – нищо не знаете.
Той се казваше Матиас и остана да живее при мен. Онази нощ обаче си тръгна – закарах го до града с Форда и го оставих на гарата. Подаде ми ръка да да добре съм и изчезна в тъмнината, а аз избърсах длан в роклята си. Проследих го с поглед – накуцваше леко, после натъпках самотата си в колата и се прибрах.
Вали от седмица. Не съм излизала, но скоро ще ми се наложи, покупките свършват. Може да опитам да пазарувам за месец, но франзелите дори за няколко дни ставаха твърди и накрая едва успявах да нарежа последната.
*
Звънецът има звук на кълвач. Повечето хора звънват веднъж и пускат бутона, което възпрепятства чудесната илюзия. Следобед около 3, в къщата нахлу това чукане в кухо дърво. Не очаквах никого и обикновено не отварях, но една интуиция ме надигна от стола, на който седях и наблюдавах дъжда. На прага стоеше Матиас. Беше толкова мокър, че тънката кожа на носа му изглеждаше, като че ли ще капне на пода и ще изчезне под мокрите му обуща.
– Реших да дойда да живея при теб – посочи с брадичка към вътрешността на къщата, а аз регистрирах с безразличие, че ми говори на ти – огромна е. Не е за сам човек.
Нищо не казах. Не че нямаше какво, но просто не исках. Пуснах го да влезе, мина покрай мен и стъпките му оставиха мокри следи, които приличаха на разкривени лица. Отидох в гардеробната и извадих от дрехите на Стан. Носеха един и същи размер, установих го още предния път. Откачих от закачалката риза, панталон и дръпнах мек пуловер от рафта. Всички дрехи изглеждаха все едно притежателят им се грижи ежедневно за тях и само чакаха да бъдат облечени.
– Къде е мъжът ти – Матиас гризеше франзелата и от нея падаха малки парчета на масата. Изглеждаше нелепо, шибан примитив помислих си, но вече бях започнала да се привързвам към него.
– Умря. Но преди това взе парите ми и избяга – изсмях се – не зная дали можеше да бъде по – лошо всъщност – замълчах и поклатих драматично глава.
– Защо – попита ме без особен интерес
– Защото изчезна с най – добрата ми приятелка.
– Случват се такива неща – твърдението му ме плесна през лицето.
– О, наистина ли.
– Бедна ли си – изгледа ме с любопитство
– Не – отвърнах и усетих как в мен се надигна злорадство – не съм.
Стана от масата и парчетата франзела изпопадаха по пода.
– Ще разгледам наоколо – излезе без да ме погледне и докато затваряше вратата зад гърба си, го чух да си подсвирква.
*
Заспала съм, потънала в дълбок сън. Сънувах, че трябва да се спусна по висока отвесна стълба. Нямаше парапет, а краят ѝ не се виждаше. Докато слизах, паднах и страхът ме разтресе. Събудих се и още треперех – цялото легло се люлееше под мен.
– Какво сънуваш?
Господи, този човек седеше на стола и ме наблюдаваше.
– В спалнята не се пуши – казах със задавен глас.
Дръпна дълбоко и издуха дима към мен.
– Ок – пресегна се и угаси цигарата в порцелановата фигурка на масата пред него – малък херувим, който държи позлатено подносче във формата на сърце. Струваше цяло състояние, Стан ми го купи от едно пътуване до Париж. Разбира се с моите пари.
Матиас стана от стола, който изскърца освободен от тежестта му. Съблече дрехите си и ги хвърли на земята. Спомних си Стан, който сгъваше дори чорапите и вратовръзките. Наблюдавах движенията му с интерес – нощта беше ясна и луната осветяваше тялото му. Издърпа завивката ми и легна до мен.
*
Бях заспала повторно и когато отворих очи с изненада установих, че е обяд. Някой чукаше в къщата. С чук, помислих си и станах от леглото. По бедрото ми потече лепкава ивица течност.
Какво е това – застинах на място и после си спомних нощта. Облада ме така, както затръшваше вратите в къщата – без да отдава особено значение, но и без да бъде груб.
Как се съблече безсрамно и се напъха в леглото ми, а аз мълчах като древна риба, просто отворих недрата си и го пуснах
Безразличието му ме възбуди, изгори вътрешностите ми. Подпали самотата ми и старата дебелана избяга с жалки писъци.
Кучка – казах на глас – мръсна кучка
Чукането продължаваше. Отворих вратата на кухнята и светлината ме заслепи. Матиас блъскаше с чук за месо старателно оформени късове телешко филе. Беше сложил готварска престилка, боже, къде я е намерил, беше почти гол под нея и когато замахваше ръцете му изглеждаха огромни.
– Кукло – каза ми и аз се усмихнах против волята си– трябват ми подправки. Ще ти сготвя истинска храна. Ходих на пазар, но не взех. Мислех, че разполагаш поне с черен пипер.
На печката имаше тенджера, от която излизаше пара.
– Мирише хубаво – измърморих – не зная къде има подправки. Не съм влизала тук от година.
Не ме слушаше. Удряше съсредоточено с чука.
– Ще отида да купя – казах и той спря за миг – ще взема различни – някак се развълнувах – и вино.
*
В града нямаше много хора. Още валеше и това ги държеше в уютните им домове. Седнах в единственото кафене на центъра, отдавна не бях го правила и си поръчах кафе. Тихо беше, като изключим шумът от телевизора.
… Полицията счита лицето за опасен измамник и предупреждава…
Вдигнах глава. Матиас. Още преди да видя лицето му върху нарисувания фото робот, който стоеше като залепен на екрана, знаех, че е той. Пуснах шепа монети в малката порцеланова чинийка със сметката и бавно станах. Тялото ме болеше, но се чувствах някак лека. Влязох в магазина и купих подправки. 20 малки бурканчета. Кашон вино. Пяна за бръснене, ножчета и афтършейф. Шоколад. Паста за зъби и четка.
– Пазете се от измамника, мадам – касиерът се подсмихна и посочи полицейския афиш залепен на стъклото пред него – казват, че си набелязвал самотни дами.
Когато се върнах Матиас го нямаше. Вареното на печката не вдигаше пара, а суровото месо нарязано на големи парчета приличаше на убито животно върху плота. Нямаше нужда да проверявам сейфа в кабинета, знаех че е празен.
Легнах си и потърсих спасение в съня. Блъскането ме събуди, известно време не знаех къде съм, скочих и погледнах часовника – наближаваше полунощ. Когато отидох в кухнята, Матиас беше там.
– Върнах се, кукло – каза – месото щеше да се развали и вмирише. Както и очаквах, не го беше прибрала в хладилника.
– Купих ти паста и четка за зъби – седнах на масата и усетих облекчение.
– Върнах парите в сейфа – замълча и после уточни – дори не го беше заключила.
– Сърцето ми беше заключено – поклатих глава многозначително – значи ти обираш самотни богати жени, а.
– Понякога – отговорът му беше възможно най – искрен.
Зае се отново с месото, а аз го наблюдавах мълчаливо. Изпълни ме абсолютно спокойствие. Запалих една от неговите цигари.
– Можеш да вземеш парите – казах и отново усетих облекчение
Осъзнавах, че му предлагам сделка, която вече беше сключена. Не ме чу, държеше цигарата между устните си и си тананикаше. Darling Darling каква чудесна мелодия.
Последни коментари