Мили Дядо Коледа,
Тук Иванчо. Много се чудих дали да ти пиша, защото съм ти малко сърдит и почти вече не вярвам в теб. И без това всички казват, че си фейк.
Миналата година, на Бъдни вечер, разсипах греяната ракия и баща ми кресна – никакъв дядо Коледа за теб, ахмак с ахмаците! Няма никакъв дядо Коледа, ясно ли ти е!? Ще видиш подаръци на кукуво лято. Аз не знам кога е това кукуво лято, но както по-миналата година не получих таблета, който ти бях поискал, така и миналата година не ми прати машината за пари, която си поръчах, за да прекратя кризата. Не че знам какво е криза, но явно е нещо адски гадно, защото прави всички адски гадни.
Мама пък каза, че аз съм виновен, когато на Коледа татко си тръгна. Той крещеше, че мама е долна кучка, която само пари иска, а пък аз съм бил копеле(не знам какво значи тази дума, ама Пешо ми каза, че това било дете без баща, аз не му вярвам обаче, защото всички знаят, че няма как да се роди дете без баща). Тази дума е гадна. Мама първо много плака, а после ми се развика, че аз съм виновен, защото не стига, че съм лош, не стига, че са ми високи разходите в тая криза, ами и все нещо искам – я шоколад, я видео игра, я лаптоп. Отгоре на всичко съм разлял греяната ракия. И ме нарече с гадната дума. Много ми стана мъчно, дядо Коледа, защото нищо, че ме бие понякога, аз обичам моя си татко. И мама обичам, ама съвсем малко по-малко, защото е жена и нищо не разбира, и само плаче, и казва, че всички мъже са свине, а аз също съм мъж, макар и малък. Обадих се на татко по телефона да му обещая, че вече няма да разсипвам греяната ракия и няма да искам нищо, но той ми отвърна, че от този ден нататък ние не съществуваме за него, нарече ме с оная гадната дума и ми затвори телефона. Явно много ми е бил ядосан, защото вече почти цяла година не съм го виждал. Не ми се обади и за рождения ден дори.
Знам, дядо Коледа, виновен съм и лошите деца не заслужават нищо, но въпреки всичко пак ще те помоля за нещо. За нещо, дето не струва пари. Разбрах, че нещата, които струват пари са голям разход и хората се карат заради тях .
Онзи ден на гости ни беше баба Мима. Донесе една малка изкуствена елха и аз много се зарадвах, защото през последните години мама и татко все казваха, че елхите били много скъпи и били излишен разход в тая криза. Баба Мима ме попита дали съм ти писал писмо и какво искам. Аз й споделих, че съм ти сърдит, защото никога не ми носиш нещата, които искам. Баба Мима се разсмя и каза, че сигурно имам неизпълними желания. Да съм си поискал камионче или кола, или някоя книжка. Едно време, когато теб те нямало, а имало някакъв дядо Мраз, на децата се подарявали книжки. Тогава цялото семейство се събирало, пеели песни за дядо Мраз, играели със съседите хоро на стълбите и раздавали на съседските деца пликчета с вафли и портокали. И всички били много щастливи. Не било като сега – всеки затворен по къщите си, намръщен, нервен. Тогава всички се обичали и живели задружно. И криза нямало. Но пък винаги , задължително, имало сняг.
Затова дядо Коледа, тази година имам желание – на празниците да бъдем всички заедно, тате да се върне вкъщи, защото аз вече съм добро момче с малки разходи (честна дума, дори джобното левче, което мама понякога ми дава, си го спестявам), мама пак да си облича онази хубавата червена рокля и да се смее, и да има сняг. И понеже тази година имаме и елха, да ми оставиш под елхата и едно братче, с което да си играя, защото Пешо много ме дразни и ми се подиграва, че съм бил онази гадната дума. Нали не искам много? Ако сбъднеш това ми желание, ще съм най-щастливото момче на света. Всъщност – дядо Коледа, достатъчно е тати да се върне вкъщи.
твой, вече послушен: Иванчо
Последни коментари