Дуйгу Асена и жените без име

Малко известната на българския читател Дуйгу Асена (19.04.1946 – 30.07.2006) е турска журналистка, писателка и обществена деятелка за правата на жените. Родена е в Истанбул. Нейният прадядо Али Шевкет Йондерсев е личен адютант на Кемал Ататюрк, по-късно народен представител от Народнорепубликанската партия. Завършва частен девически колеж , слад което учи педагогика в Истанбулския университет. През 1972 г. във вестник „Хюрриет“ започва журналистическа дейност. В следващите няколко години работи като редактор в няколко женски списания, в които пише за правата на жените, когато в Турция все още никой не е чувал за понятието „феминизъм“. По-късно една от лидерките на феминизма в страната, Айше Дюзкан, ще каже за нея:

„Дуйгу спомогна за разпространението на една много радикална за тогавашните години идея. Самата тя не е присъствала лично на нито един митинг, но направи нещо много по-важно: вмъкна феминизма в живота на всяка жена“.

През тези години тя е изгонена от работа, защото се влюбва в свой колега. Това става причина да разбере още нещо: един мъж никога не страда за подобно провинение, потърпевша е само и единствено жената. В първата си книга Kadının adı yok („Жената няма име“) описва физическия и психически тормоз, на които е подложена жената в Турция.

 

 

Романът, в голямата си част автобиографичен,

обхваща периода от детството до зрелостта на главната героиня. Разказът се води в първо лице от по-голямата от две сестри в консервативно средностатистическо семейство с емоционално дистанцирана майка домакиня и строг до деспотизъм баща.

Израствайки в тази среда, тя разбира, че светът е устроен различно за двата пола. Момичетата се омъжват, раждат деца и се посвещават на семейството, докато мъжете следват в университет, печелят пари и точно като баща й могат да изневеряват на съпругите си. За пръв път в турската литература жената на висок глас се противопоставя на натиска и избира свободата.

Романът е публикуван през 1987 г. и става бестселър, като претърпява 40 издания. През 1998 г. обаче е забранен поради непристойно съдържание и нанасяне на вреда на семейните устои. След двугодишни перипетии в съда забраната е снета. Всяка следваща книга на Дуйгу Асена също става бестселър. През 1992-1997 г. писателката води програма по държавната телевизия ТРТ2, играе и в три филма. През 2006 г. умира от рак след продължително лечение.