Доктор Живаго на Борис Пастернак

„Доктор Живаго“ носи нобелова награда на автора си още преди да е видял бял свят

През 1956г. Борис Пастернак завършва труда на живота си, произведение, за чието написване е отделил цяло едно десетилетие. „Доктор Живаго“ е роман-мечта за писателя, който години наред е формирал идея, сюжет и образи, подчинявайки ги на творческото си желание да създаде нещо уникално и успява.

Романът е толкова истински, че новата съветска власт вижда в него заплаха и го обявява за произведение извън закона. През 1957г. книгата все пак вижда бял свят, но в Италия. Малко след това Пастернак е номиниран за нобелов приз, което прави положението му в родината още по-тежко. През 1958г. той вече официално е носител на Нобелова награда, а „Доктор Живаго“ е обявен от европейската критика за произведение д безспорни художествени качества. В същото време съюзът на писателите в СССР „любезно“ съветва писателя да откаже наградата. Разбира се, Пастернак приема премията, което автоматично го изхвърля от редиците на съюза и го превръща във враг на съветската власт. Последиците могат да бъдат и още по-тежки, но през май 1960г. писателят умира внезапно, покосен от инфаркт.

Действието на „Доктор Живаго“ се развива по време на Руската революция. В основата на сюжета е историята на мъж, разкъсван между две жени 

На руски „Доктор Живаго“ излиза едва през 1988г., т.е. цели 30 години след като авторът му е премиран с престижното отличие.

Из романа:

Що за мания! — мислеше си той. — Какво е това? Пробудена съвест, чувство на съжаление или разкаяние? Или е безпокойство? Не, той знае, че тя си е вкъщи и е в безопасност. Тогава защо не може да мисли за нищо друго?

Комаровски се върна във входа, изкачи се до първата площадка и я обиколи. Там имаше венециански прозорец с декоративни гербове по ъглите на стъклото. Цветни отблясъци от прозореца падаха на цимента и перваза. На площадката преди втория етаж се спря.

Не бива да се поддава на тази мъчителна, глождеща тъга! Не е малък, трябва да разбира какво ще стане с него, ако допусне вместо средство за развлечение това момиченце, дъщеря на покойния му приятел, това дете да го подлуди. Трябва да се опомни! Да остане верен на себе си, да не променя навиците си. Иначе всичко ще иде по дяволите!