Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове .
Life is what happens to you while you’re busy making other plans.
Само можем да гадаем какви „други“ планове е прекъснала госпожица съдба и защо, когато фаталните четири куршума на 8 декември 1980 година пред Дакота Билдинг в Ню Йорк отнемат живота на един от най-големите мечтатели.
Джон Ленън – поетът, музикантът, човекът, мечтателят, който вярваше, че е възможно съществуването на свят, свободен от алчност и глад, свят, в който рай и ад са неразбираеми понятия, свят без държави и религии. И ни накара да си го представим – красиво.
Едва пет годишен Джон получава от майка си най-важния житейски ключ – знанието, че щастието отваря вратата на живота. И, когато в училище го попитали какъв искал да стане, когато порастне, той написал една единствена дума : ЩАСТЛИВ. Не го разбрали и го обвинили, че не е разбрал същността на заданието. Всъщност – той е разбирал същността на живеенето. Реалността оставя много на въображението, казва Ленън. Животът енепрестанна игра, времето, което си загубил с удоволствие, не е пропиляно време. Същевременно мечта, която мечтаеш сам, е просто мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност.
И в тази негова мечтана реалност, известността е нещо, което идва не на мястото си. Шумът, истерията около „The Beatles“, издигнати в култ, не му носят усещане за радост, а усещане за болка.
„Обидно ми е да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувстват – аз съм този, който изразява чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци„….“ Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли.“
Джон Ленън за болката
„Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е болката му, толкова повече той се нуждае от богове„.
Затова Ленън предпочита да бъде далече от тълпата вманиачени почитатели. В периода, в който вече е с Йоко Оно той претърпява трансформация – превръща се от рок-икона в обикновено, нормално човешко същество, което има личен живот, разтърсвано е от емоции и чувства.
За съжаление феновете не разбират желанието на обожаваната от туях звезда да претендира за право на уединение и лично пространство. Те непрекъснато изискват, настояват, считайки, че личното им обожание задължава. И един от тях пристъпва чертата на разумното – Марк Чапмън прекъсва живота на една мечта. Точка.
8 декември е дата, на която винаги ще ни боли от загубата на една реалност, която добавяше нужната щипка мечта на озвереното живеене.
Снимка: Bed-In for Peace, Amsterdam 1969 – John Lennon & Yoko Ono
Последни коментари