Да преследва фусти може всеки, но изкуството изисква дисциплина – уроците на Буковски

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Така е, той е Чарлз Буковски – гений, пияница, циник, когото животът ползва за боксова круша от самото му рождение. Ражда се в Германия на 16 август 1920г. – годината, в която медиите са все още промрънкващо пеленаче, жените в Америка вече имат право на глас, Европа се къпе в кръв, а баща му е отново безработен. Хайнрих Карл Буковски е син на бивш военен и настоящ насилник. Бащата носи в себе си гнева на света и си го изкарва върху, който му падне, но най-вече у дома. Във вените на бъдещия писател тече полска и немска кръв. Израства в Америка, където семейството се преселва, когато е двегодишен. Малкияг е закърмен с гняв и прегръщан с юмруци. Белезите от колан по тялото му се повече от бащините съвети.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина. – из сборника „На юг отникъде“

Дали болката го е превърнала в творец, или е роден такъв, всъщност няма никакво значение. Буковски е гений!

Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.

Слуша Малер, чете Кафка, търси се в Достоевски, вдъхновява се от Чехов, боготвори Хемингуей и пише. Но преди да стане писател, става пияница, комарджия, развратник.

Добрият писател знае кога да не пише.

Животът продължава да му поднася от най-лошото си, но той се съюзява с дявола. Пие, развратничи, пак пие и пак развратничи. Не го интересува социума, нито му се чувства длъжен. Той е на ти с най-гадното, което може да ти сервира съдбата и го консумира по предназначение.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.

И в цялата тази житейска мъростия той намира творческо вдъхновение. Той не е от творците, които с прохождането си започват да пишат, да издават. Не пише и за да се изхранва.

Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.

Първият му роман излиза през 1991 г., когато той е на 41 – „Любовни истории на обикновената лудост“.

Който се е докоснал до творчеството му знае какво е Буковски – и белетристът, и прозаикът. Той не може да бъде дефиниран, нито вкаран в рамка. И не трябва.

те ще опитат да унищожат всичко
което се различава от тях
неспособни да създават изкуство
те никога няма да го разберат
ще приемат провала си като създатели
за неуспех на целия свят
и неспособни да обичат докрай
те ще повярват в любовта ти непълна
ще те намразят
и тяхната омраза ще е съвършена

като брилянт
като нож
като планина
като тигър
като бучиниш –

                                           най-доброто им изкуство. (из „Геният на тълпата)

И въпреки, че към живеенето се отнася крайно несериозно, към творческите си занимания подхожда с желязна дисциплина.

Всеки може да преследва фусти, но изкуството изисква дисциплина.

Защото талантът е дар, който не е даден на всеки.
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

цитати от Чарлз Буковски

Великите за Буковски:

Жан-Пол Сартр го определя като най-големия поет на Америка

Хемингуей възкликва:  „Проклетата гениалност…. “

 


Текстът в италик са цитати от Чарлз Буковски