Здравей, мое дете, как си? Да, питам те наистина и искам да чуя това, което чувстваш, а не това, което обикновено мислиш, че искам да чуя. Не ме интересува дали са те изпитвали и каква оценка си получило. Научи ли нещо, интересно ли ти беше? Или може би смяташ, че училището е напразно губене на време. Знаеш ли, и при мен е имало такива моменти…
Мечтаеш да пораснеш…бързо, много бързо. Всъщност, недей да бързаш! Бъди дете сега, когато ти се е паднало, а после, после просто се опитай да запазиш детското у себе си. Но за да запазиш детското трябва да имаш детство. Истинско детство. Ти си дете и е абсолютно задължително да имаш детство сега. Да вършиш бели, да откриваш малките неща за големия живот, да отваряш врати, да чупиш прозорци, да мечтаеш за космически вълшебства, да прекрачваш забрани, да имаш тайни, да научаваш тайни, да търсиш, да намираш, да правиш грешки.
Да, именно, грешки…Никой не очаква от теб да бъдеш безгрешно.
Възрастните просто прилагат шаблони към неща, които те самите знаят, че не стават по шаблон. Защото се страхуват, страхуват се, че някой ще повтори крачките, които са ги спъвали. И наричат това – предпазване. Това е една от особеностите на порастването – появяват се рамките, дефинициите, страховете.
Всъщност, никой не очаква да бъдеш безгрешно. Единственото желание е да растеш защитено, да не изпиташ болка, да не изживееш разочарование, да не се изгубиш. Но…случва се, случват се грешки и когато се случат (дано да не се случват, но ако) тогава знай, помни, не забравяй – не се страхувай, не се притеснявай да протегнеш ръка, да потърсиш опора и да кажеш – сгреших. Не се притеснявай никога, ама никога да потърсиш помощ и да признаеш грешката. Това ще ти даде сила.
И още нещо много, много важно – винаги се стреми да бъдеш себе си и да вярваш в себе си. Защото ти можеш и ти си специално. Ти имаш талант и умения – потърси ги, намери ги, покажи ги. Ако ти се пее – пей, ако ти се рисува-рисувай, плувай, тичай, скачай, танцувай, пиши.. Кажи – аз съм, аз мога! Ако не знаеш какво точно искаш, имай търпение!Ще дойде момент, в който ще разбереш. Ще откриеш, че нещо те прави ужасно щастливо, че кара цялото ти същество да се усмихва и да иска още.
Искай още! Непременно искай още. От себе си, от света, от живота, от мечтите. Мечтите са важни, каквото и да ти казва някой. Те са много важни, вярвай в тях. Мечтите са онази ярка светлина, която осветява пътя и прави ходенето смислено. Приятелите също са важни, но истинските. Не се предоверявай, но и не бъди подозрително. Всеки, който истински те опознае, ще иска да ти бъде приятел.
Когато се погледнеш в огледалото, виж себе си и се харесай. Защото другите гледат теб през твоите собствени очи. Странно, но факт. Няма лошо да имаш модели, няма лошо да се възхищаваш на кумири, но обещай, че няма да забравиш, че ти си уникален, специален и единствен. И, знаеш ли, може би скоро, много скоро ти ще бъдеш нечий модел!
Здравей, дете, аз вече съм в графа „порастнали“ и вероятно понякога никак не те разбирам, защото се гневя, че нямам свободата да бъда дете. Понякога. Но ти я имаш, всеки ден, всяка минута, всеки миг, и я използвай, като дете.
И мило мое дете, не вярвай, когато ти кажа, че си ужасно, непоносимо и непоправимо, че си неблагодарно. Не си. Просто си дете.
Знай, че те обичам и това е важното!Знай, че винаги ще бъда до теб!
