В този маскиран, дистанциран, притеснен и предимно виртуален свят толкова много свикнахме да боравим с думи и по-малко с истински чувства, че често произнасяме дадени фрази, изпразвайки ги от истинския им смисъл. Понякога някои думи произнасяме просто механично, като конструкции, които са залегнали дефинитивно в нас.
Благодаря, че ми подаде захарта! Благодаря, че задържахте вратата! Благодаря за обслужването! Благодаря за поздравленията!
А понякога тези думи са целия ни свят
Благодаря, че те има! Благодаря, че си до мен! Благодаря, че е утро! Благодаря, че е зима! Благодаря …
Благо Даря. Толкова е простичко – една дума, събрала в себе си най-ценния смисъл на човешките взаимоотношения и човешкото отношение – да дариш благо. Да дариш добро. Да оцениш доброто, да оцениш онова малко, дребно ежедневно рутинно нещо, което съпътства живеенето. Да му покажеш, че то, че той, че тя, че те са важни за теб.
Благодаря не е просто импулсен рефлекс
който сме задължени да демонстрираме. Това е дума-душа, дума-сърце, дума-надежда. Дума, в която можеш да събереш много послания, дума, с която можеш да заместиш дълги излияния, дума, която с която можеш да залепиш счупени парченца.
Всъщност БЛАГОДАРЯ не е дума, тя е магия, която може да преобразява състояния за миг, да трансформира отношения и да оставя следи. Никой никому не дължи благодарност, защото благодарността не е заем, благодарността не е задача, нито е задължение. Тя се дава от сърце и докосва сърцето. Благодарността е като кутия бонбони – вкусна, с вкус, който докосва сетивата, който възторгва. Като първата глътка отлежало вино след тежък ден. Благодарността е благ дар!
Не спестявайте „Благодаря“ – тя е богатство само, когато се раздава.
