Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.
- Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
- Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
- Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
- Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
- Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей.
- Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
- Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
- Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
- И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
- При един разклон мислите ми се отбиха по страничен път, завъртяха се с гумите на друг камион към един друг ден, в който и аз някъде бях нужна …
- Това са думи на големия български творец, Блага Димитрова – думи, в които пулсира душата на човек, жена, поет. Преминали през времето, за да са все още нужни, както е нужно и нейното творчество – като дишането, което е така нормално и така специално.
- Днес споделяме три стихотворения на голямата българска поетеса и писателка, намерили място в стихосбирката й „Лабиpинт“:
Мечта
Живея в преходим хол.
Пиша в преходим хол.
Спя в преходим хол.
Излизат и влизат през мен.
Тъпчат по моите думи.
Минават през моите сънища.
Прекъсват срещите ми насред.
Прогонват моите мъртви.
С отворен клепач довършвам съня.
Преходима съм и аз.
Нахълтват. Завихря се продух.
Мислите ми се разхвърчават,
събирам ги лист по лист.
На листа – следа от подметка,
на другия – дупка от фас,
а третият – размазан от сълзи.
Не плача. Аз ли? Не, никога.
Но в хола все се разсейвам,
както на летище – транзит.
Силя се да се съсредоточа.
Какво бях тъкмо за какво…
Отплесквам се пак по тая
натрапчива, нелепа мечта:
Ах, самостоятелна стая!
Варосани, голи стени.
Безкрайно пространство навътре.
Прозорец към сляп калкан
без поглед отвън, без бинокъл,
без слънчево зайче в окото.
Без отсечен тополов зов.
Без вестник, подпъхнат под прага,
без радио, без телевизор,
с отрязана жица от телефон.
Без настойчиво почукване.
Без агресивен букет.
Без двучасови „Пет минутки!“
Мой неприкосновен свят,
населен със собствени мисли,
с независими свои слова.
Най-сетне! Какво съм? Съм ли?
И тъкмо да се проумея,
вратата приклещва мечтата ми,
въпросът – съсечен с въпрос:
– Колко ли е часът? –
Ох, понеже съм преходима,
през мене изтича времето.
Жив часовник съм аз.
Забравих най-важното, боже!
Да зазидам единствената врата
на своята самостоятелна стая.
Метаморфози
По независещи от мен причини.
Отдавна не пътувам по света.
Превръщам се в растение –
ръкоположена съм в по-висш ранг.
Вися на нокти върху канари,
из цепки вкопчвам корени,
през сламчица бозая земен сок.
Скосени пластове над пропастта
крепя срещу ерозия
с конвулсни мускули в солена пот.
И голото, пресъхнало небе
бода с високи шипове –
да му прелея от мъзгата кръв.
Неутолимо пия светлина
през всяка пора, зяпнала
като черпак към слънчевия вир.
И вдишвам сълзотворен, давещ смог,
просмуквам го през себе си –
да го издишвам в струйка кислород.
Отровите се утаяват в мен.
И ще гнездят снежинките
в един ръждив, четинест пущинак.
Ще свири вятър в звънкото стебло,
ще ми разнася мъката,
додето за запалки ме сберат.
Ще лумна в огън, ще излитна в дим
и по света развеяна,
свободно ще пътувам с хвойнов дъх.
1986
Компютърът
Компютърът от пето поколение
най-спокойно може да напише
стихотворение по поръчка
според правила, програми, варианти:
логично или безсмислено,
асоциативно или несвързано,
метафорично, сложно, абсурдно,
идейно – всякакво.Компютърът да се пръсне – не може
и никога няма да може да роди
стихотворение непрограмирано,
ненадейно долитнало отникъде,
непредвидено, необяснимо, сънищно,
нарушило вездесъщите правила,
обратно на всички обратности,
с детски въпрос:– Защо? А защото… защо?
* * *
След неутронната бомба
компютрите ще оцелеят
и ще изпълняват програми.
Планетата пуста, плешива,
безлюдна, безлистна,
безптича, безгласна,
ще щрака, ще цъка. ще изчислява,
ще акумулира памет, памет –
кълбо-колос от памет.
За кого ли?1985
Последни коментари