Любомир Левчев

Без сбогом, без магии, без сълзи…отиде си големият Любомир Левчев

Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години.
И колко е лесно да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато ме блъсваха в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях тъй,
както децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен на четиридесет години.
И колко е страшно да бъдеш разлюбен.
Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.

Любомир Левчев

Изпълнение: Стефан Данаилов